Националният съвет за електронни медии на Латвия отне лиценза за излъчване на опозиционния руски телевизионен канал „Дъжд“ (Дождь). Решението е взето поради „заплаха за националната сигурност и обществения ред“, съобщи председателят на съвета Иварс Аболинс в Туитър.
Миналата седмица съветът глоби телевизията с 10 000 евро за използването на карта, на която незаконно анексираният полуостров Крим е обозначен като руска територия, както и на думата „наша“ по отношение на руската армия. Тогава Аболинс посочи, че това е второто сериозно нарушение на телевизията през последните няколко месеца, а при три такива лицензът за излъчването ѝ може да бъде отнет.
„Всеки трябва да спазва законите на Латвия. Според натрупаните нарушения Съветът е убеден, че ръководството на „Дъжд“ не разбира и не осъзнава тяхното значение и сериозност, поради което не може да работи на територията на Латвия“, написа Аболинс във вторник.
Той уточни, че излъчването ще бъде прекратено на 8 декември.
До ситуацията се стигна, след като латвийската служба за държавна сигурност започна разследване по подозрение, че каналът подпомага руската армия. Повод за разследването бяха думи на водещия Алексей Коростельов в живото предаване на „Дъжд“ на 1 декември.
Тогава той каза: „Надяваме се, че много войници, включително и ние, са успели да помогнат, например с оборудване и основни удобства на фронта“.
Коростельов също така призова зрителите да изпращат сигнали за евентуални нередности при мобилизирането на руснаци за войната в Украйна.
На следващия ден „Дъжд“ се извини, изряза фразата от излъчения запис и обяви, че прекратява сътрудничеството си с Коростельов. Самият журналист обясни, че е казал нещо погрешно в ефир и е „готов да бъде уволнен в името на решаването на проблемите на канала“. В знак на подкрепа за Коростельов и правото на всеки да сгреши трима от служителите на телевизията напуснаха.
По-късно водещата Анна Монгайт съобщи в Телеграм, че „Дъжд“ продължава да работи, като остава в канала си в Ютюб, но губи някои от кабелните си мрежи.
„Успяваме да преодолеем трудностите от епичен мащаб и не считаме мисията си за изпълнена. Но бих искал да кажа, че всеки хейтър, който е тъпкал тези дни „Дъжд“, има дял в случващото се, като ни обвинява в престъпление, което не сме извършили“, написа тя.
Главният редактор на канала Тихон Дзядко също вече каза, че той „не се е занимавал, не е и няма да се занимава с помощ на руската армия“.
Латвийският външен министър Артис Пабрикс обаче каза, че смята, че „Дъжд“ трябва да отиде да работи в Русия и лицензът ѝ трябва да бъде отнет.
Каналът започна да излъчва от Москва през 2008 г. През 2014 г. – когато Крим беше анексиран, повечето сателитни и кабелни оператори го премахнаха от списъците си след проучване, свързано с блокадата на Ленинград през Втората световна война. А през 2021 г. „Дъжд“ беше добавена от руските власти към списъка на „чуждестранните агенти“ заради „фалшификации за действията на руската армия и призиви за екстремистки действия“.
През 2022 г., малко след като Русия нахлу в Украйна, Кремъл блокира излъчването на канала. Подобно на много други независими медии, телевизията беше принудена да прекрати дейността си и в началото на юни получи лиценз за излъчване в Латвия.
От началото на войната в Латвия са се преместили над 200 руски журналисти и повече от 20 издания. Държавната служба за сигурност в Рига изрази загриженост относно преместването на руски медии. Тя твърди, че работата им може да застраши сигурността на информационното пространство на Латвия и да носи рискове, свързани с работата на руското разузнаване.
