Между Бъдни вечер (24-ти срещу 25 декември) и Йордановден (6 януари) са така наречените “мръсни дни”.
Това е времето за родилните мъки на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско).
“Мръсните дни” започват след тържеството по повод щастливото Раждане на Младенеца, Учител и Стасител на човеците – Иисус Христос (25 декември, Рождество Христово).
На следващия ден църквата събира вярващите, за да отправи благодарност и възхвала на Божията майка, и е наречен Събор на света Богородица (26 декември), на който се “блажи”.
На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”.
КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ?
Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като опасни сили, носещи вреда за живите хора. Това е причина за многобройни забрани и действия, спазвани строго. През целия период не се излиза от дома след залез слънце. По време на Мръсните дни не е добре да се зачева, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди. Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. Не се вдигат сватби. Не се работят женски работи, особено с вълна, не се бродира, мете, преде, за да не нападат вълците. Не се пере и мие преди да се пусне във водата стрък пелин, защото водата е все още некръстена и опасна (кръщението е на Йордановден, когато Христос е кръстен в река Йордан, тогава се хвърля и Кръста във водоем).
През “мръсните дни” се приема, че човек е най-незащитен, трябва да си стои вкъщи, до огнището, на топло и на светло. Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото “поганците ходят по нея”. Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси и мястото, където се предполага, че има заровено имàне, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде принесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. Оттам идва и магическата є сила в междинното време на тези дни.
От нечистите сили по време на “мръсните дни” се явява най-често караконджулът. Той яхал хората нощем, изпивал им силите и ги разболявал. Ако някому се наложело непременно да излезе по тъмно през “мръсните дни”, той трябвало да носи в ръка желязо – ръжен, дилаф или маша, тъй като караконджулите се страхували от желязото. Розмари Казасова обяснява, че, за да не идва караконджулът, в миналото хората са отглеждали и са пускали в двора си да обикаля родени в събота куче или котка.
Друг начин за предпазване от караконджул е като се сложи над вратата на къщата празна пчелна пита. Караконджулите били зли, но глупави – започвали да броят колко килийки има питата и така до съмване, когато силата им изчезвала.
Във всички краища на България има поверие, че в нощта срещу Коледа и предимно срещу Йорданов ден небето се “отваря”, всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове.
За времето на Мръсните дни са характерни и новогодишните обичаи на момците – коледари, сурвакари, зимни русалки, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прадеди, от които според митологичните представи зависят плодородието и здравето на живите.
Обредите, поверията и представите, свързани с Мръсните дни, ги определят като граничен период в годишното време, свързан календарно с деня на зимното слънцестоене, с прехода от старата към новата слънчева година.
