Снимка: Bloomberg |
Нова тенденция в справянето с нарастващите въглеродни емисии обхваща света – засаждането на дървета, пише за Financial Times Хенри Полсън, председател на Paulson Institute и бивш финансов министър на САЩ.
Китай наскоро обеща да засади и запази 70 млрд. дървета до 2030 г.; ЕС се ангажира да засади 3 млрд. дотогава; Канада има план за 2 млрд.; Обединеното кралство се отчита с около 1 млрд. Пакистан, Шри Ланка и Турция, наред с други, също обявиха намерения. От компании като Salesforce до големи неправителствени организации като Birdlife International, всеки засажда дървета.
Това е социално привлекателно, политически изгодно и звучи просто. Всъщност 90 на сто от американците казват, че биха подкрепили кампания за 1 трлн. дървета. Но това не е панацея. Твърде често такива програми се използват от правителствата, търсещи компенсация за въглеродните емисии, когато не желаят да предприемат по-трудни стъпки за защита на съществуващите екосистеми или да осигурят необходимите финансови стимули или регулаторна рамка. В резултат на това очакваните ползи може да се окажат илюзорни.
Ключът към тези кампании е, че те трябва да са научно обосновани, да засаждат правилните дървета при правилните условия и с правилния надзор. В противен случай и най-добрите намерения могат да подкопаят самото решение, което целят да предложат, като увеличат както финансовите, така и екологичните разходи.
Вземете опита на Китай да засади „Великата зелена стена“, за да смекчи ерозията на пустинята Гоби. Към 85% от новите дървета загинаха, защото не бяха местни за региона. В Шри Ланка усилията за възстановяване на мангровата гора се провалиха, защото беше засаден грешният вид – нито едно дърво не оцеля в 9 от 23 обекта по проекта.
В Пакистан програмата на правителството доведе до широко разпространена корупция и изгонване на арендатори от собствениците на земя, които искат да създадат дървесни плантации. А в Южна Африка засаждането на не-местни, инвазивни видове се разпространи в пасищата и пустошните области на страната, понижавайки нивото на подземните води и намалявайки наличието на вода изобщо. Сега страната харчи милиони долари всяка година, за да премахне тези насаждения.
Такива смесени резултати не трябва да омаловажават ценната роля, която дърветата могат да играят в справянето с изменението на климата. Скорошни изследвания показват, че между 2001 г. и 2019 г. горите са абсорбирали два пъти повече количество въглероден диоксид от това, което са отделили – нетно намаление от 7,6 милиарда метрични тона. Това е повече от комбинираните годишни въглеродни емисии на САЩ и Обединеното кралство.
