Изпълнението на двустранният договор между София и Скопие и Протоколите и документите към него стават част от преговорната рамка на РСМ за европреговори. Това се случва за първи път. Така Екатерина Захариева коментира в предаването „Брюскел 1“ по т. нар. френско предложение за вдигане на ветото за европреговори с РСМ.
„Република Северна Македония трябва да изготви пътна карта и да покаже трайна политическа воля и трайно изпълнение на ангажиментите, свързани с правата на човека. И тази пътна карта, която трябва да изготвят, ще се наблюдава от отварянето на клъстера „Фундаментални въпроси“ до края на преговорите и РСМ ще трябва да се отчитат всяка година. ЕК ще докладва, но ЕК трябва да докладва на Междуправителствените конференции, които всяка година се правят, и там е България. Де факто това е Съветът. Това са междуправителствени конференции. Там са 27 държави, плюс страната кандидат за член,“ каза бившият външен министър в разговор с Милена Милотинова.
По отношение на Протоколите, визирани в Преговорната рамка, Захариева уточни, че преди сегашния Протокол, чието подписване от страна на РСМ се очаква, има и още един – подписан през пролетта на 2019 година.
„В този протокол има и Гоце Делчев, и Илинден. Има ясни срокове. Само че този протокол не само че не ускори забавеното изпълнение на договора, ами като че го забави, а и тогава започнахме да осъзнаваме, че е много важно ние да ангажираме и европейските ни партньори и изобщо целия преговорен процес, това Република Северна Македония да изпълнява ангажиментите си. Защото те не са просто двустранен въпрос, както те се опитват да го опростяват. Тук става въпрос за основни човешки права. Тук става въпрос за ангажименти, които те са поели още в процеса по стабилизиране и асоцииране. Тук става въпрос за езика на омразата – пак част от този процес. Така че започнахме работа тогава. Радвам се, че макар и две години по-късно нашите европейски партньори са проявили разбиране и предложението, което дойде от страна на френското председателството, е наистина максимално близо и според мен максималното, което България наистина може да получи като разбиране,“ коментира Захариева. „И още нещо много важно – имам чувството, че създава впечатление, че сега това е Протоколът и край, повече няма да има. Един Протокол не може да покрие всичко, защото идеята на Протоколите към договора беше да се изготвят всяка година,“ коментира още тя.
На въпрос на водещата Милена Милотинова, че определени среди в Евросъюза настояват в Съвета решенията да се взимат не с единодушие, а с квалифицирано мнозинство, дали ще имаме думата по изпълнението на ангажиментите от страна на Скопие, Захариева отговори:
„Това е дебат в Европейския съюз от години. Говорим за общата външна политика на ЕС. Това беше дебат, който беше започнал още преди аз да бъда избрана за министър на външните работи, тоест още преди 2017 г., и ще продължи много години и повярвайте ми – според мен няма да се реши. За да се вземе това решение всичките 27 държави-членки трябва да се съгласят, а повярвайте ми Съюзът е разделен на две, 50% от държавите искат това да се случи, 50% – не искат. Изобщо не е само България, която няма да е съгласна. Има много други държави, които не желаят и считат, че тук това ще отслаби съюза. Според мен не трябва да се спекулира с това нещо. Няма да се случи,“ коментира Захариева.
По отношение на това Решението на НС от петък даде ли недвусмислен отговор по въпроса за евентуални претенции на РСМ за македонско малцинство в България, бившият външен министър отговори:
„Да, това е част от Договора. Този много ясен ангажимент РСМ са поели в Договора от 2017-та. Много ясна разпоредба има по отношение на проследяване претенциите за македонско малцинство от страна на Република Северна Македония. Те (РСМ) като правителство никога не са го правили официално, с изключение на отвреме-навреме на техни политици. Само че имаме информация и данни, че те по-скоро стимулират този процес, а имат много ясен ангажимент по Договора. Но след като изпълнението на Договора се наблюдава и всички документи към него – да, имаме недвусмиселн отговор на този въпрос. „
По отношение на използваните термини „малцинства“ и „общности“ в единия от документите на френското председателство бившият външен министър коментира:
„Да, използват малцинство. Само че нека да не забравяме, че българите не са малцинство. Те са общности – това е терминът, който използва, защото просто на английски няма думата „държотворен народ“. Това са де факто македонските българи и другите държавотворни народи, които са в Конституцията в момента.“ Освен това, по думите й, условието за включване на македонските българи като част от държавотворнирте народи няма да е само в Преамбюла на Конституцитията на РСМ, а навсякъде, където се споменават тези народи в тяхната Конституция – ще се споменават като равноправни с тях.
Захариева подчерта, че важни моменти са също и отварянето на архивите и реабилитацията на жертвите по време на тоталитарния режим. „Това е нещо, за което ние много настояваме, а всъщност най-големите, много жертви са точно македонските българи. Те са гонени, преследвани и осъждани точно, защото са имали българско самосъзнание. Всичко това го има и в протоколите, и в договорите,“ каза Захариева.
На въпрос на Милена Милотинова може ли Договорът от 2017 година, след като е в преговорната рамка, да бъде едностранно денонсиран, каквито заявки дава лидерът на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, ако дойде на власт в Скопие, Захариева коментира:
„Техният парламент може да вземе решение, само че това ще бъде неизпълнение на ангажиментите им към процеса за присъединяване за членство в Европейския съюз. Така че дълбоко се надявам наистина да не го правят. Чувахме подобни неща и за Договора от Преспа, и не само в Северна Македония… Но ако го направят, ЕС ще спре да им вярва. Отделно от това, може да бъде основание България да иска да спре и да замрази преговорите за членство и това ще бъде доста основателно искане. Те ще трябва да се обясняват тогава,“ коментира Захариева.
По думите й от пакета три документа ключова е преговорната рамка. „Много е ключова, защото тя става документа, по който ще се движат преговорите по Протокола. Това, което е важно да се случи обаче, за да сме сигурни в ангажимента, е този Протокол да бъде подписан или едновременно, или преди окончателно одобрение на преговорната рамка от България.
Парламентът е взел правилното решение, въпреки политическото противопоставяне. „Аз съжалявам, че се пропусна времето от миналия петък досега да се обясни на българските граждани. И не само да се обясни, да се обсъди по- широко. МС не взе решение, абдикира. Аз лично се срамувах, когато чух, че българският министър-председател се похвалил миналия петък, че той дори не го бил чел, след което обясняваше, че му били разказвали, и от това, което му били разказвали, считал, че е хубаво. Това несигурно поведение от страна на Министерски съвет и на министър-председателя според мен нагнети нещата в Република Северна Македония, създаде едно усещане за някаква спешност. “
По думите й сега премиерът е на ход. „Ние чакахме Министерски съвет до сряда. Знаехме, че министър Генчовска е входирала такова решение. И то трябваше да се обсъди в сряда. Министър-председателят реши да отложи заседанието на МС, който, знаете, традиционно се провежда в сутрешните часове на средите, за 15 часа, точно когато беше свикана външната комисия само и само МС. Ние затова и ние, и още две партии – ДПС и Демократична България, в крайна сметка изготвихме три проекта, приехме единия. Той възлага и настоява МС да предприеме действие, да одобри преговорната рамка. Изпускаме исторически момент. Много се надявам да не е късно това и до края на френското правителство да успеем да финализираме процеса.“
По думите й все още има време за това. „Оттук нататък топката е в Министерския съвет, те трябва да го знаят това. Няма с кого вече да си изтриват ръцете. Казвам го най-отговорно. МС трябва да завърши процедурата по подписване на Протокола, да даде ясни указания на нашия постоянен представител в Брюксел, за да се довърши там процедурата.“
А РСМ, по думите й, трябва да осъзнае рано или късно, че за да стане член на Европейския съюз, тя трябва истински да се реформира.
„Няма как без истински реформи. Това ще е добре за тях и за техните граждани. Като част от реформите да са работещи институции. Тогава, когато има наистина дискриминация, да не наказват „няма жалби“. Или когато има, отговорът на тези жалби да е смешен. Това ще е добре най-вече за тях. Техните граждани ще се чувстват добре в тяхната държава, няма да искат да заминават за България или някъде другаде по света. Тоест те трябва да минат през истинските реформи. Да, болезнени са знам, никой не го отрича. Но по принцип членството в Европейския съюз е дълъг път и други болезнени реформи ще имат по тоя път. Знаете изживели сме този процес и ние.“
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
