Българската народна банка съобщи за очаквана рекордна печалба на банките през 2018 година – над 1,5 милиарда лева. Министерството на здравеопазването по-рано съобщи, че дълговете на държавните и общински болници са близо половин милиард лева.
Рекордната печалба на банките се реализира на фона на рекордно ниски лихви по кредитите – основният източник на приход на една банка. Как става това? Отговорът дава БНБ – за последната година банките очакват приходи от такси и комисионни в размер на близо 1 милиард лева.
Въпросът тук, обаче не е какво правят банките и защо реализират рекордни печалби при това не от основната си дейност. Въпросът е защо в нашата страна банковият сектор процъфтява, а болниците едва свързват двата края?
Да не би банкерите да са много умни и предприемчиви а всички доктори да са тъпи и мързеливи? Всеки знае, че за да станеш добър лекар се изискват повече качества и усилия, отколкото да станеш добър банкер.
Причината трябва да е другаде. Всички банки, с изключение на една са частни. Както стана дума болниците със задължения са предимно държавните и общински. Загубите на едно държавно предприятие не водят до лични загуби на шефа му. В повечето случаи е точно обратното. Не беше голяма изненада, когато се видя, че шефове на болници с големи дългове се оказаха сред най-заможните от съсловието.
Ако предприятието публично, загубите са за публиката, ако е твое, загубите стават лични. Наличието на държавна/общинска собственост е предпоставка за лоши резултати, но не може да обясни изцяло разликите в двата сектора. Частните болници, макар да нямат големи загуби, са много далече от обявените от банките печалби, ако изобщо имат печалби.
Следователно причината трябва да се търси в правилата, по които функционират двата сектора.
Банките нямат лимити. Банките могат сами да определят вида и размера на таксите, комисионите и лихвите.
Болниците имат лимити както на дейността, така и на приходите. Потребителските такси се определят със закон и повече от половината пациенти са освободени от тях. Болниците купуват с ДДС, но не могат да начисляват ДДС.
Формално всички са здравно осигурени, но реално здравни вноски внасят не повече от 2,5 милиона души. Другите или се осигуряват от бюджета или изобщо не се осигуряват.
Формално банкирането не е задължително, но на практика, обикновен човек не може да може без банкова сметка, дори само за да получи пенсията си. Има закон, който ограничава плащанията в брой. Хората нямат алтернатива за съхранението на парите си и така депозитите в банките са достигнали и надхвърлили 100 милиарда лева при нулева и дори отрицателна доходност.
Всичко това не е станало от само себе си, нито е наложено от вън. Станало е като представителите на обществото в управлението, последователно са приемали правила и разпоредби, които са облагодетелствали едни сектори, а други са ограничавали. Очевидно за обществото ни банкерите са по-важни от докторите. Иначе, правилата щяха да са други.
Добрата новина е, че ако обществото реши, че докторите са му важни, то правилата могат да бъдат променени по всяко време.
Може например да се махнат лимитите, може да се махнат редица ограничения за болниците и лекарите и да им се позволи регистрация по ДДС. Може болниците да се приватизират, може да се махне монопола, може… списъкът е дълъг.
Може, например да се позволи вместо в банките, който иска да държи спестяванията си в НЗОК. Така поне загубата от лихви ще отива за здраве.
