На 3 май България се събуди с един етикет по-малко. В последните десетина години страната редовно оглавява негативни класации в Европейския съюз (ЕС) като „най-бедната“, „най-корумпираната“ или „най-несвободната“ по отношение на медиите. Последното вече не е факт.
Годишният индекс на „Репортери без граници“ за свободата на медиите за 2022 година показва, че Гърция вече е страната с най-потиснати медии в ЕС, докато България буквално „подскача“ с 21 места нагоре и от 112-о място днес е на 91-о.
Пропадането на България в класацията за медийна свобода започна преди повече от 15 години, а по време на почти 12-годишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов страната се придвижи от 68-а до 112-а позиция и трайно зае последното място в ЕС.
Какво се промени в България само за една година, за да настъпи такава промяна?
В последната година в страната се проведоха на три пъти парламентарни избори, а дългогодишният премиер Бойко Борисов и партията му ГЕРБ минаха в опозиция. Бизнесменът и депутат от ДПС Делян Пеевски официално се раздели с медиите си. Тези събития са част от картината, но не обясняват изцяло „подскока“ на България в класацията.
Защо България се изкачи нагоре
Прогресът на България в класацията е основно заради промяна на методологията, каза за Свободна Европа Павол Шалай, регионален координатор на „Репортери без граници“. Друга причина е влошаването на ситуацията в други европейски държави, като Гърция и Албания например.
Картината за България обаче не розова. “Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика“, пише в доклада на „Репортери без граници“.
„Имаше, все пак, и позитивно развитие в страната. Правителството на Бойко Борисов – който компрометираше свободата на медиите с вербални атаки, пристрастно финансиране и безнаказаност за престъпленията срещу журналисти – напусна властта“, каза Шалай.
Има и още един фактор: броят на физическите нападения над журналисти е намалял в периода, в който е събирана информация за класацията – от 1 февруари 2021 до 31 януари 2022 година. В този период и институциите са били по-активни в преследването на престъпления, извършени срещу журналисти.
Друг позитивен фактор е проектът на Европейската комисия за защита на журналисти от съдебен тормоз чрез така наречените SLAPP дела.
Според дългогодишната журналистка от БНР и председателка на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) Ирина Недева самостоятелният факт, че почти непрекъснатото 12-годишно управление на Бойко Борисов вече е минало, не е достатъчен, за да обясни скока на България.
„Последната класация показва, че новата методология на „Репортери без граници“ отчита и нагласата на политическия елит да се ангажира с натрупаните проблеми в медийната среда. Нещо, което не бяхме виждали по времето на Борисов“, коментира тя пред Свободна Европа.
Недева припомни, че от „Репортери без граници“ няколко пъти са правили опити да изготвят съвместно с предишните управляващи от ГЕРБ пътна карта за решаване на проблемите на българските медии, но това така и не се е случило.
Имат ли роля Борисов и Пеевски
Оттеглянето на Бойко Борисов е подобрило политическия климат и е отхлабило примката около медиите, казва Павол Шалай. Той дава пример и с прогреса в разследването на полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров.
„Премахването на пречките пред медийната свобода обаче не е достатъчно. Призоваваме за активни действия за гарантиране на сигурността на журналистите и подкрепа за достоверната информация“, казва още Шалай.
Ирина Недева също припомня, че по времето на Борисов „редакционната независимост беше под много сериозен въпрос заради бизнес модела на медиите“.
Независимостта на частните медии не беше гарантирана заради тежката зависимост на техните собственици от добри връзки с правителството.
„Един от големите дефекти в предишното управление беше, че независимостта на частните медии не беше гарантирана заради тежката зависимост на техните собственици от добри връзки с правителството“, каза Недева.
По думите ѝ в предишните години, когато България трайно се беше настанила извън топ 100 в класацията за свободата на медиите, „имаше достатъчно много примери за тежка намеса на политиците в медиите и фактът, че това вече не се случва, наистина е редно да се отбележи“.
Името на Делян Пеевски за първи път не е фактор в годишната класация – нито в положителна, нито в отрицателна посока. В края на 2020 година депутатът от ДПС официално се раздели с медийния си бизнес, а през юни 2021 г. беше санкциониран от САЩ за корупция.
„Оттеглянето му беше отчетено още миналата година. В същото време обаче, изглежда, че г-н Пеевски и други олигарси все още имат влияние в медиите“, казва Павол Шалай.
Защо Гърция пропадна
Промяната за Гърция е драматична. През 2021 година страната е на 70-о място в класацията от общо 180 държави. Година по-късно Гърция вече е на 108-о място. Това пропадане се свързва основно с едно име – Йоргос Карайвас. Разследващият журналист беше демонстративно разстрелян преди година и все още не са разкрити нито извършителите, нито поръчителите на това убийство.
На 9 април 2021 г. двама мъже на скутери причакват пред дома му в Атина Йоргос Карайвас, опитен журналист с 30-годишна кариера, който работи в телевизия STAR и поддържа разследващия сайт bloko.gr. Маскираните прострелват шест пъти Карайвас и бягат. Полицията казва, че става дума за „професионално“ извършено убийство, вероятно извършено от представители на организираната престъпност, чиято дейност журналистът разследва дълги години.
Повече от година по-късно убийството на Йоргос Карайвас остава неразкрито, въпреки обещанията на правителството на Гърция за бързо разследване.
„Репортери без граници“ отбелязват и промените в гръцкия наказателен кодекс във връзка с пандемията от COVID-19, които предвиждат наказания за журналисти. Разпространението на „фалшива информация“ може да бъде наказано с до 5 години затвор, което ограничава правото на разпространение на информация в обществен интерес и увеличава риска от автоцензура, припомня „Репортери без граници“.
В годишния доклад на организацията за медийна свобода се споменава и полицейското насилие при отразяване на демонстрации и бежански лагери. Специално е споменат случаят с нидерландската журналистка Ингебор Бойгел, която беше принудена да напусне Гърция след нападение на улицата. Преди това тя беше подложена на очерняща атака от проправителствени медии заради размяната на реплики с премиера Кириакос Мицотакис. Тя го обвини, че лъже за случаите на отблъскване на бежанци от гръцката полиция.
Преди месец международни организации за медийна свобода призоваха гръцкото правителство да разследва как и защо е бил следен Танасис Кукакис, редактор в CNN Greece и сътрудник на Financial Times и CNBC. Той съобщи, че е бил следен и подслушван с шпионския софтуер Predator между юли и септември 2021 г. Правителството в Атина отговори, че компетентните институции проверяват случая.
„Проблемът е не само невъзможността на гръцките институции да защитават журналистите. Изглежда също така, че има целенасочен опит за потискане на медийната свобода. Затова ситуацията в Гърция може да се сравнява с тази в Унгария“, каза за Свободна Европа Павол Шалай.
