Защо ваксините срещу коронавируса вероятно ще продължат да работят

Защо ваксините срещу коронавируса вероятно ще продължат да работят

Снимка: Micah Green/Bloomberg

Кошмарният сценарий, от който всички се притесняват: вариант на коронавируса избягва изградената защита от науката и започва да се разпространява неконтролируемо, което превръща работата в разработване на ваксини и усилията на страните по света да ограничат разпространението му в дим.

Най-новата причина за тревога е силно инфекциозният вариант Делта, за първи път идентифициран в Индия, който отново увеличава броя на случаите в страни като Великобритания и Португалия. Това накара някои държави от Европейския съюз (ЕС) да въведат нов кръг от ограничения за пътуване, пише онлайн изданието Politico.

Експертите по обществено здраве казват, че още не е настанало време за паника. Повечето твърдят, че шансовете мутация на коронавируса да избегне защитните ефекти на ваксината – т.нар. вариант за бягство, изглеждат слаби, въпреки че някои варианти могат да направят отклонения в имунната защита.

Основният двигател за най-новия скок на инфекциите в някои страни всъщност не е неуспех на ваксината или особено опасен вариант. Това е фактът, че значителна част от населението не е ваксинирано. Някои правителства се втурнаха да разхлабват ограниченията преди да постигнат по-широк обхват на ваксинациите.

Това обаче не означава, че властите трябва да свалят гарда. Има някои доказателства, че ваксините са по-малко ефективни срещу южноафриканския вариант. И докато коронавирусът се разпространява на други места, като Южна Азия и Южна Америка, рискът от по-нататъшно разпространение на варианти е реален. Някои от тези, известни като варианти на безпокойство, изглежда се предават по-лесно и са свързани с по-голям риск от хоспитализация заради усложнения, например Делта.

Още по темата

Тъй като ваксинираните по света са малко, възможностите за по-нататъшна мутация са основна грижа за Дейвид Хейман, професор по епидемиология на инфекциозните болести в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Според него обаче „ние сме в добра форма“. „При грип трябва да изчакаме шест месеца за нова ваксина“ поради времето, необходимо за събиране на активното вещество от пилешки ембриони. За разлика от това, иРНК ваксините могат да бъдат модифицирани и произведени за шест седмици.

В интерес на всички е да се гарантира, че хората получават „високо ниво на защита“ от ваксините, за да се избегне по-лош сценарий, допълва той, като предупреждава, че „точно сега това не се случва“.

Голяма част от населението на Европа и САЩ вече е получило ваксина. Реалните данни досега сочат, че имунитетът чрез антитела, даден от ваксините, изглежда се задържа.

Тази констатация е облекчение за учените, които се притесняват от риска, че на теория натискът, създаден от индуцираната от ваксината защита с антитела, може да насърчи определени мутации, които позволяват на вируса да заобиколи ваксините. Ако този процес се повтаря в продължение на няколко поколения, може да се появи вариант, който може напълно да избегне имунитета, предизвикан от ваксина.

Източник: https://www.investor.bg/ .