Събарянето на къщи, построени без разрешение за строеж в Източен Йерусалим, се разглежда от някои палестинци като опит да бъдат прогонени. От своя страна Израел казва, че просто се опитва да поддържа реда в града.
От дома на братовчеда на Амани вече са останали само купчина развалини. Наскоро къщата е разрушена от правителството на Израел, тъй като не е имала разрешително. Амани се страхува, че нейният собствен дом може да бъде следващ.
„Всеки си мисли, че един ден ще бъде в обувките на собствениците на тези къщи. Тази земя, на която братовчед ми е издигнал своя дом, е наследена от дядо му и прадядо му. Когато отиде до общината, за да получи разрешително за строеж, те отказаха да му дадат“, казва Амани. Къщата на братовчед й е разрушена на 10 август.
Йерусалим е под израелска окупация от 1967 година насам. Разрушаването на къщи и разселването на жителите е незаконно според международните закони. Но това не спира правителството. Също така, получаването на разрешение за строеж е изключително трудно в Източен Йерусалим, а за палестинците – почти невъзможно.
Амани също издига свой дом, въпреки че многократно й е отказвано разрешение за строителство. А сега, като много други палестинци, е на прага да го изгуби.
„В моят дом живеем със съпругът ми и двете ми деца. Всеки момент обаче той може да бъде разрушен. Аз съм родена в Силван. Огледана съм в Силван. Омъжих се в Силван. Дори нарекох дъщеря си Силван“, казва тя пред BBC.
Правителството на Израел твърди, че е предприело мерките заради липсата на документи, въпреки че много палестинци твърдят, че земите, на които са построили домовете си, са в семействата им повече от 100 години.
„Много малка част от домовете в Източен Йерусалим са построени легално. Има хора, които са строили в паркове, места, които са национално наследство, и това, което се опитваме да направим, е зелените площи да останат зелени площи за обществото“, казва кметът на Йерусалим.
Вече близо 70 къщи само в около дома на Амани, вече са под заплаха от разрушаване. Някои палестинци сами започват да събарят домовете си, за да не бъдат таксувани от властите. Но Амани не може да направи тази стъпка. „Не е свързано с камъните, свързано е с това коя съм аз. Няма друг избор пред нас. Наш дълг е да защитим земята си. Дори и ако трябва да издигнем палатка на мястото на всяка къща, ще го направим и ще живеем в нея. Вярвам, че е мое право да се застъпя за това децата ми да продължат да живеят в Силван.“
