Веднага след началото на руската военна инвазия срещу Украйна, в социалните мрежи в България плъзна слух за недостиг на горива и драстичен скок на цените. Пред бензиностанциите се извиха опашки. Цената на дизела мина 3 лева за литър.
Премиерът Кирил Петков („Продължаваме промяната“) тогава каза, че се всява паника без никаква причина.
“Гориво има и няма никакъв шанс да спре или да свърши”, написа Петков във Фейсбук. Премиерът призова Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери „кой и как спекулира с цените”.
Министърът на електронното управление Божидар Божанов („Демократична България“) каза, че става въпрос за целенасочена „дезинформационна кампания за създаване на паника във връзка с наличието на горива”. Още тогава се установи, че съобщенията за криза с горивата и скок на цените са разпространявани активно от младежката организация на ГЕРБ – партията, която управляваше в продължение на три мандата до месец май 2021 г.
Ден по-късно опашките изчезнаха, а цената на дизела падна пак под 3 лева за литър, но не за дълго. Малко след това цените на горивата започнаха да пълзят нагоре и два месеца след онази нощ с опашките по бензиностанциите те навсякъде и трайно са над 3 лева за литър.
В същото време цената на руския петрол е по-ниска в сравнение с този от други страни. По-ниска е и в сравнение с цената отпреди няколко месеца. Винаги досега поскъпването на горивата се е обяснявало с повишени цени на суровината. Днес случаят е различен. А отговорите на въпросите се оказват търговска тайна.
Кой произвежда бензина
Основен производител на горива в България е руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“. Традиционно тя преработва предимно руски петрол. За първото тримесечие на 2022 г. близо две трети (63%) от преработения нефт е с руски произход. С поевтиняването на руския петрол този дял се увеличава. В момента рафинерията преработва само руски петрол, казва в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на „Лукойл Нефтохим“ Илшат Шарафутдинов.
Данни, публикувани от Министерството на финансите в отговор на парламентарно питане на депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев, показват, че за периода януари-април 2022 г. количествата (брой барели) внесен суров петрол от страни извън ЕС са нараснали с 34,1 на сто спрямо първите четири месеца на 2021 г.
Внесените количества петрол от Русия са нараснали с 65,5 на сто.
Основен дял във внесените обеми през този период заема вносът на суров петрол с произход Русия – 71,1 на сто. Внесените количества с произход Русия са нараснали с 65,5 на сто спрямо същия период миналата година. Значително по-малки количества петрол са внесени от Ирак (23,7 на сто), Казахстан (3,7 на сто) и Тунис (1,7 на сто).
Най-евтин е петролът с произход Тунис – 84,6 долара за барел, а най-скъп е този от Ирак (98,1 долара за барел). Декларираната средна цена за внесения суров петрол с произход Русия е 89,4 долара за барел.
Данните показват, че в България се внася основно руски петрол. Количествата през тази година дори са били по-големи в сравнение с миналата.
По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола „на ишлеме“. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.
Къде отиват „над 200 млн. лв. месечно“
От години българските власти са пестеливи на информация за работата на рафинерията. Правителството на Кирил Петков не прави изключение. Публикуваните от Министерството на финансите данни за цените на внесения петрол на практика не дават достатъчно информация.
„Предоставената информация е за цената, на която се внася в България, а не за цената, на която се продава на рафинерията“, каза за Свободна Европа старши икономистът на Институт Отворено общество в София Георги Ангелов.
Директорът на програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров също е на мнение, че това са цените на доставките, но не точно за рафинерията. Причината е, че по веригата се появява и още някой.
„Рафинерията работи на ишлеме. Фирма „Литаско“ продава и купува петрола“, каза Владимиров. Регистрираната в Швейцария „Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“, която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.
По думите на Мартин Владимиров „цените на горивата в България са с 10 на сто по-ниски от тези в Европейския съюз преди данъци“. Така по-ниските цени на руския петрол частично се усещат в страната.
„Имаме монополист, който си пази дела като подбива цената. Той подбива цената като продава на себе си“, коментира Владимиров.
Данните на финансово министерство дадоха повод на Ивайло Мирчев да обвини „Лукойл Нефтохим“, че ощетява потребителите.
„На входа и изхода на „Лукойл Нефтохим“ стои компанията „Литаско“, която продава на рафинерията петрол Уралс на цена с 35 долара на барел по-висока от пазарно постижимата. В резултат на това пряката загуба за българските потребители е в размер на над 200 млн. лв. месечно“, каза Мирчев.
На входа и на изхода
Формално „Лукойл Нефтохим“ не търгува с горива. Рафинерията работи на ишлеме като само преработва петрола и получава възнаграждение за това. Търговецът е регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“. Фирмата посредник купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Зад трите фирми на практика стои един собственик. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.
„Лукойл Нефтохим“ работи на схема „процесинг“ (ишлеме) и не търгува с нефтопродукти. Затова не можем да дадем конкретен коментар по цените на продуктите. Като цяло цените на суровия петрол и на нефтените продукти се определят от международните котировки и не се влияят пряко от производствените разходи, а от пазарните закони – баланса на търсене и предлагане“, коментира Шарафутдинов.
Така суровият петрол и преработените горива се завъртат между няколко свързани фирми. Няма публични данни на каква цена фирмата търговец „Литаско“ купува и след това калкулира цената на суровината. При тази схема на работа пазарната цена на горивата се плаща от българския потребител. Евентуалната разлика, заради по-евтиния руски петрол, е печалба за търговското дружество на руската „Лукойл“, но не и за рафинерията в България. Така печалбата отново се изнася от България за Русия.
Фактът, че „Лукойл Нефтохим“ от години работи на загуба и не плаща корпоративен данък, стана повод миналата година НАП да започне проверки в рафинерията, но до този момент няма обявени данни за резултати.
Държавата има една акция в рафинерията и се представлява от Красимир Първанов. Според него финансовото министерство прави непрекъснат мониторинг на „Лукойл“.
„Нашата цел е рафинерията да работи и да има запаси“, каза Първанов за Свободна Европа.
Свободна Европа потърси коментар и от дружеството представител на „Литаско“ за България, но от там казаха, че няма да коментират. От Агенция „Митници“ също не предоставиха конкретни данни за количествата и цените на внесените горива в България.
В началото на март от Koмиcиятa зa зaщитa нa конкуренцията съобщиха, че започват разследване, за да проучат има ли спекула с горивата, но резултат все още не е обявен. Няма данни и за резултатите от проверките на НАП в „Лукойл Нефтохим“.
В това време българите продължават да купуват на все по-високи цени бензин и дизел, които са произведени основно в рафинерията в Бургас. А печалбата продължава да се изнася извън страната.
