За някои страни войната в Украйна е добра възможност за икономиката им

За някои страни войната в Украйна е добра възможност за икономиката им

Снимка: Faisal Al Nasser/Bloomberg

Нашествието на Русия в Украйна може за ускори инфлацията и да подкопае растежа на световната икономика, но няколко страни са на позиция да генерират силни приходи от износ благодарение на растящите цени на енергията и на суровините, пише Wall Street Journal.

Страни като Канада, Австралия и богатият на енергийни ресурси Персийски залив може да се възползват в момент, когато нашествието предизвиква рекордно рали на цените на суровините от петрола и газа до никела и паладия.

Цените нарастват, тъй като инвеститорите смятат, че западните санкции и логистичните проблеми може да задушат изобилните доставки на газ, петрол, зърно, метали и изкуствени торове от Русия, а войната нарушава износа на Украйна и Русия на хранителни стоки като пшеница и слънчоглед.

По-голямата част от света може да загуби икономически от конфликта, тъй като галопиращите цени на храните и енергията се очаква да тласнат нагоре инфлацията от Азия до Европа и САЩ, свивайки бюджетите на домакинствата, точно когато икономиките започнаха да се отърсват от най-лошото от пандемията. Заводите са изправени пред по-високи разходи за суровини и морски товари.

Дори икономиките, които е вероятно да се възползват от по-високите цени на суровините, ще се сблъскат с проблеми с инфлацията, а някои може да не успеят да разширят производството достатъчно бързо, за да извлекат трайна полза от по-високите цени.

Още по темата

„Търговията ни ще нарасне през идните месеци, което ще подкрепи националните ни приходи“, коментира гуверньорът на Австралийската централна банка Филип Лоу в изявление в Сидни миналата седмица. Той допълни, че по-голямата част от подкрепата ще дойде под формата на по-високи корпоративни печалби и данъчни приходи, но допълни, че очаква растящите цени да изядат част от бюджета на домакинствата и да тласнат нагоре разходите на компаниите извън суровинния сектор. 

Русия е на 11-о място сред най-големите икономики в света и е голям доставчик на енергия за Европа, както и значителен източник на метали, използвани в заводи в цял свят. Тя произвежда около 40% от паладия в света, използван при полупроводниците, около 10% от никела в света, използван в неръждаемата стомана и батериите, и също така е голям производител на алуминий.

Сега страната е подложена на обхватен пакет от финансови санкции от САЩ, ЕС и други страни, които целят да осакатят икономиката ѝ и да я принудят да прекрати действията си в Украйна.

Цената на петрола нараства рязко през последните дни, като международният бенчмарк Брент достигна 130 долара за барел през миналата седмица, най-високото му ниво от юли 2008 г.

Растящите цени на петрола са добра новина за големи производители като Саудитска Арабия, където петролният и газов сектор съставляват около 50% от брутния вътрешен продукт, сочат данни на ОПЕК. Те са добра новина и за Ирак, където петролът финансира 85% от бюджета на страната, по данни на Световната банка.

Ако средната цена на петрола се задържи на ниво от сто долара за барел или по-високо през 2022 г., Саудитска Арабия, например, вероятно ще отчете двуцифрен фискален излишък спрямо дефицит от 4,9% през 2021 г., казва Моника Малик, главен икономист в Търговската банка на Абу Даби. Подобни фискални приходи ще дадат на страната от Персийския залив допълнителни ресурси да финансира мегапроекти като футуристичен град-държава на име Неом, който саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман иска да построи, както и инфраструктура, свързана с икономиката след петрола, включително възобновяеми енергийни източници, износ на амоняк и проекти за улавяне на въглерод.

Растящите цени на петрола дават тласък и на енергийния сектор в САЩ, както и на противници на страната като Иран и Венецуела, които разчитат на петрола, за да запълнят държавната си хазна. Американски доставчици на втечнен газ като Cheniere Energy и Cameron LNG вече доставят рекордни количества от горивото на гладните европейски пазари.

Растящите цени на металите и на други суровини, които произвеждат руснаците, също ще донесат големи приходи на конкурентни производители. Много развиващи се икономики пострадаха от пандемията, като Южна Африка, която е голям производител на паладий, платина, злато и диаманти.

Индонезия и Филипините са на първо и второ място в света сред най-големите производители на никел. Цената на никела към миналата седмица нарасна над три пъти само за седем дни, като в един момент дори достигнаха рекордните 100 хил. долара на метричен тон.

Сред развитите икономики Австралия и Канада изглежда ще се възползват най-много от намаляването на износа на суровини от Русия и Украйна. И двете страни изнасят енергия, пшеница и метали, а Канада е и голям производител на калиев карбонат, както и на олио от канола и семена, използвани за производство на животински фуражи и на алтернативи на слънчогледовото олио.

Консултантската компания Capital Economics прогнозира, че цените на суровините ще тласнат търговския излишък на Канада до най-високото му ниво в историята през март до около 5 млрд. канадски долара или 3,9 млрд. щатски долара.

Русия съобщи, че може да спре износа на торове заради затруднения да го изнася от страната, а санкциите срещу съюзника ѝ Беларус, един от най-големите износители на калиев карбонат, на практика спряха износа на страната за Европа.

 

https://www.investor.bg/