„Да запазим училището като средище за децата“ – това е група в социалните мрежи, в която само за 24 часа от създаването й са се включили 1800 души. Групата адресира до институциите отворено писмо срещу дистанционното обучение.
„Това, което предстои и се очертава категорично, е, че няма готовност у българските управляващи да организират присъствена учебна година, тя ще бъде трета поред“, заяви пред БНР Магдалена Абаджиева, майка на две деца в училищна възраст, която е езиковед и доктор по филология.
„Става въпрос вече за спасяването на децата“, категорична е Абаджиева, която сподели, че получава десетки писма от разтревожени от поредната учебна година с неприсъствено обучение родители.
В обществото преобладава желанието за присъствено обучение. Трябва да има държавническо решение, подчерта филологът.
„Децата губят способността си да пишат на ръка и да предават съдържание със собствени думи. Писането на ръка е изключително важно, по този начин се изработват способности за изразяване“, очерта един от проблемите на онлайн обучението Магдалена Абаджиева.
Отглеждаме деца, които ще имат намалени умствени способности, допълни тя.
Според Абаджиева онлайн обучението ограничава художественото мислене на децата и въображението. По думите й е намалял и интересът към четенето заради дистанционното обучение.
Училището с лека ръка се прежалва, отбеляза тя. „При продължаваща липса на реакция ние няма да имаме друг избор, освен да предприемем протестни действия. Протестът се готви.“
Вече близо трета година живеем в екстремна ситуация от гледна точка на медицината, която ни се казва, че трябва да я приемем като нормална, коментира Цветана Милчева, преподавател по български език и литература с над 30-годишен стаж.
„Въпросът е каква е цената. Що за живот е този, който ние трябва да припознаем като нормален? Училището е доказателство, че ние правим някакви опити да надмогнем това изпитание. То е екзистенциално,“ каза тя.
Милчева е подкрепила отвореното писмо в подкрепа на присъственото обучение. Тя се позова на личните си наблюдения от последните две години обучение в електронна среда, като го нарече „отложено училище“.
„Отказвам да приема, че най-голямата опасност за обществото са отворените училища“, изтъкна Цветана Милчева. „Искам някой да ми изтъкне сериозни доказателства, че отворените кръчми са по-малка опасност от отворените училища.“
„50% присъствено обучение е крайно недостатъчно. Другите 50% продължават да са в перманентна ваканция“, категорична е преподавателката по български език.
Освен оцеляване във физически смисъл на думата ние трябва да оцелеем като човеци, посочи още Цветана Милчева.
