„Едно момче влязло в магазин за продажба на домашни любимци и попитало:
– По колко продавате кученцата? — попитало то.Собственикът на магазина отговорил:
-Зависи, от тридесет до петдесет долара.
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
– Имам два долара и тридесет и седем цента —казало то. – Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
– Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.
Момченцето се развълнувало.
– Искам да купя това мъничко кученце.
Собственикът на магазина казал:
– Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
– Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец — още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
– Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
– Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира.“
Дан Кларк,
Из „Пилешка супа за душата“
