Не съм психолог, нито психиатър. Бивш журналист съм. А това означава, че не съм експерт в никоя област. Затова имам проклетия навик, ако не разбирам нещо, да питам и да си правя справки по един или друг начин, когато нещо или някой провокира интереса и вниманието ми. А вниманието ми обикновено се предизвиква от видимите и значими данни, факти или събития, произведени от публичните личности.
[ad id=“225664″]
Най-интересен ми е трижди премиерът Борисов, който ако не всеки ден, през ден се появява в хрониките с поредната си фалцетна идиотщина. Ето, и днес, току-що завърнал се от мъгливия Албион, се втурна в новините и взе да навиква българския народ, че му е направил курт капан посредством някоя си Гинка от Пазарджик, с. Требич или от някъде другаде.
Бойко, Меркелът на Балканите, свръхскорстно излиза от кожата си на български политик и влиза в опаковката на международник. Часове по-късно се реставрира в първоначалната си позиция. Вдига шум и врява, възбужда публичното внимание, предизвиква най-разнообразни и противоречиви реакции.
[ad id=“236993″]
Не знам само дали забелязва отсъствието на съратниците си в такива критични ситуации. Защото например днес в публичното пространство отсъстваха Томислав Дончев, Захариева, Десислава Атанасова и още много клакьори на Бойко. Оставиха го сам и самотен, та да го ръфа опозицията. А Бойко се отнесе по казуса „Гинка&ЧЕЗ“.
Какво ли означава всичко това, когато е гарнирано с дежурнния фалцет?
Любо Кольовски, „Фейсбук“
