Нарендра Моди. Снимка: Bloomberg |
След като постигна голям напредък в насърчаването на възобновяемата енергия, Индия отново се сочи като изоставаща относно климата в глобален план. Преговарящите от нейна страна блокираха споразумението за борба с вредните емисиите на срещата на Г-20 в Неапол по-рано тази година, изразявайки интересно несъгласие, призоваващо групата да се съсредоточи върху намаляването на високите емисии на глава от населението в богатите страни. По-късно Индия пропусна срещата на министрите (единствена от 51 поканени), предназначена да подготви следващата световна среща на високо равнище по изменението на климата. Нейните лидери видно се възмущават от натиска да се определи дата за намаляване на нетните въглеродни емисии до нула, подобно на Китай.
Фокусът на Запада върху липсата на нетна нулева цел в Индия обаче може би е неправилен. Той рискува да пропусне потенциално голяма промяна, която тече в страната, пише Михир Шарма за Bloomberg.
Макар премиерът Нарендра Моди винаги да е приемал насериозно изменението на климата, той не го е подчертавал като част от своята вътрешна политическа програма. Неотдавнашната му реч за Деня на независимостта обаче беше различна. Моди използва речта, изнесена от укрепленията на Червената крепост от ерата на моголите в Делхи, за да очертае основните предстоящи политически инициативи на правителството си. Предишни речи дадоха началото на производствената кампания „Направи в Индия“ и програмата му за подобряване на канализацията и хигиената в Индия.
Тази година Моди се фокусира върху изменението на климата. Той приспособи призива за нуждите на неговия хипернационалистичен имидж, представяйки енергийния преход като въпрос на „екологична сигурност“, също толкова важен, колкото и защитата срещу Китай и Пакистан. Той призова за по-голяма самостоятелност, предупреждавайки за зависимостта на Индия от вноса на петрол.
Моди говори за нова „Национална водородна мисия“ за разработване на зелен водород и горивни клетки, както и за електрификацията на огромната железопътна система на Индия. Той също така можеше да спомене новата правителствена субсидия за електрически превозни средства, която може да направи двуколесните привлекателни за огромното население на Индия, каращо скутери и мотоциклети.
Съмнявам се, че правителството на Индия е преминало толкова силно към по-екологична реторика поради натиска от чуждестранни дипломати и климатични активисти. По-вероятно е Моди да оценява нуждата на Индия от убедителен наратив за нов растеж.
Двигателите на растежа в Индия бяха охладени още преди удара на пандемията от Covid-19. Големият производствен тласък на Моди всъщност не се бе изплатил; частните инвестиции бяха на историческо дъно. Увереността в началото на 2000-те, че Индия ще бъде следващият Китай, новата фабрика на света, се разпадна след две десетилетия на разочарование.
На практика в икономиката на Индия го няма растежа, който да въодушеви както избирателите, така и инвеститорите. Това се надява да възстанови Моди с новия си наратив за зеления растеж.
За щастие, фокусирането върху по-екологичен растеж може да сработи. През последните десетилетия неустойчиво ниските вътрешни цени на суровини като желязна рудата и въглищата помогнаха за високите темпове на растеж. Този бум се срина на фона на обвиненията в корупция и връзкарство, както и възражения от много хора, живеещи в силно замърсени минни и промишлени зони. Политически, Моди трябва да намери по-малко изстискващ модел на растеж.
Фокусирането върху зелените възможности също така предлага възможно решение на проблема с частните инвестиции на Индия. Никой не очаква ограниченото парично индийско правителство да създаде само нови мрежи за градска мобилност, нов жилищен фонд и енергийно ефективни фабрики. Ще се нуждае от помощ от частния сектор. Ако правителството на Моди успее да намали инвестиционния риск в тези по-екологични сектори и дейности, правейки ги атрактивни инвестиционно за глобалния и вътрешния капитал, то може да промени мрачната си икономическа статистика.
Останалата част от света може би трябва да спре да очаква Индия да се вмести в собствените си параметри за действие в областта на климата и вместо това да се съсредоточи върху това дали тя ще следва тези нови амбиции. Макар че обещанията за зелен нов курс винаги трябва да се приемат със значителен скептицизъм, в този случай аз съм малко по-оптимистичен. В други страни „зеленият растеж“ обикновено е труден опит да се съчетаят различните приоритети на политиците, преследващи работни места и активистите, насочени към климата. В Индия това е единственото, което остана, тъй като може би сме загубили във всички останали области.
