Зенон от Елеа, философ, (490 – 425 г. пр.н.е.)
Произход: Антична Гърция
Образование: учи от философа Парменид
Прочут с: философ от Елеатската школа, занимава се с метафизика и онтология, зенонови апории (парадокси)
Признание: един от фундаментите на западната философия
Днес ще говорим за философа Зенон от Елеа и някой ще заспори дали да смятаме древните гърци, независимо колко велики мислители са, за европейци в същинския смисъл. Да, през 490 г. пр.н.е., когато Зенон се ражда, огромна част от Европа е парче неприветлива география и няма общо с мисловната и духовна територия, център на световната цивилизация, която е сега.
Но точно с древните гърци започва всичко. Те колонизират част от континента и му дават име. То идва от мита за красивата Европа, похитена от ненаситния за секс Зевс, преобразен в бик. И пак с древните гърци, това европейско „всичко” продължава в Ренесанса, като възкресява Платон и Аристотел, Питагор и Архимед, Омир и Еврипид. И Зенон от Елеа, разбира се.
През V в. пр.н.е. Елеа е гръцки град в Югозападна Италия, център на елейската философска школа, с основни представители Ксенофан, Парменид и Зенон. Те не са натурфилософи, а развиват онтологията – „наука за биващото като биващо”, както я определя Аристотел. Философите от Елеа развиват възгледа за единството, а не многообразието на света, за тях различията са привидни. Според Ксенофан например вечното, несътворимо и неунищожимо начало на света е Бог. Оттам и принципът на монотеизма, защитаван от елеатите. Те отхвърлят тезата на Хераклит, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река. Напротив, според Парменид битието не е породено, не възниква и не се подчинява на смъртта. Всичкото е цяло, безкрайно, неподвижно и еднородно. Не е съществувало в миналото, няма да съществува в бъдеще – всичко е сега.
Това се смята за зародиш на цялата европейска метафизична традиция.
За живота на Зенон има твърде малко сведения, книгите му също не са запазени, но нещичко научаваме от други антични автори. Знаем например, че е длъгнест, това е споменато от Платон. Но е неясно колко книги е написал, има ли собствена школа, кои са учениците му. Около смъртта му също има противоречия, макар всички да я свързват с доблестната му гражданска позиция.
Разказва се, че Зенон опитва да свали от власт Неарх, тирана на Елеа. Заловен и подложен на разпит да издаде другите заговорници, той изброява приближените на самия тиран. Когато Неарх го пита – има ли още, отвръща, че ще му ги прошепне на ухото. После захапва ухото му и го пуска чак, след като стражата го съсича. Според други източници обаче на въпроса „има ли още” Зенон казва на Неарх: „Ти си злодеят на града!” След което отхапва и изплюва езика си в краката му.
Зенон е ученик на Парменид, дори се твърди, че е осиновен от него. За нас това е странно, дори перверзно, защото те са и любовници. Но то е нормално според гръцката традиция и у човека Зенон не бива да се подозират чувство на вина, фройдистки комплекси и други подобни, които да обяснят парадоксалната философия на мислителя Зенон. А апориите, тоест, парадоксите на Зенон, са наистина уникални.
Бързият Ахил не може да надбяга бавната костенурка, която има лека преднина. Всеки път, щом Ахил стигне, където костенурката е била преди малко, тя се е придвижила още, а щом той стигне и до там, тя е мръднала пак – така до безкрай.
Летящата стрела не се движи изобщо – стряска ни пак философът – защото във всеки отделен момент тя се намира някъде, а да бъде нещо някъде някога, означава, че то е в покой. Май тази философия е голям майтап. Освен ако не е голяма глупост.
Но в наши дни, когато, заради своеволията на квантовата физика, древните парадокси изглеждат невинни агънца, Бертран Ръсел връща Зенон в играта. Всъщност, правилно е да се каже, че връща в играта нас, случайните наблюдатели, защото самият Зенон никога не е напускал терена на голямата философия. Според Ръсел, „изложени отново в наше време, софизмите на Зенон са основа на истински математически ренесанс“.
Дали Ръсел сам се е сетил да защити Зенон или някой му е ударил шамар, за да го подтикне? Веднъж, докато Зенон обяснява на учениците си тезата за невъзможното движение, един от тях става и демонстративно се разхожда. Учителят го изчаква да седне и мълчаливо му забърсва един шамар.
Тази типично философска случка, макар да прилича повече на дзен будизъм, за мен е доказателство, че европейското мислене по времето, когато Европа, според някои, на практика не съществува, също има своите високи върхове. Във философията си, основно подчинена на идеята да развие и докаже умозрителните тези на Парменид, Зенон използва изкуството „на диалога и спора”, а основният му похват е „доказване чрез отричане”, REDUCTIO AD ABSURDUM. Това е диалектиката, метод, който после Сократ довежда до съвършенство.
Но не случайно Аристотел определя именно Зенон като основоположник на диалектиката, която изследва триадата „теза-антитеза-синтеза”. От Елеа, нейното развитие може да се проследи в европейската и световната философия вече над 25 века, до самите наши дни.
