По това време на годината обикновено резервоарите с енергийни запаси в Европа буквално преливат, правят се последни ремонти по мрежата и тече рутинна поддръжка преди началото на зимата.
Тази година обаче е различно.
Цените на природния газ скочиха нагоре, запасите вървят надолу, а зимата е зад ъгъла. Търговците на газ, политиците и експертите са нервни. И гледат към Москва, където е централата на най-големия доставчик на газ за Европа – руската държавна компания „Газпром“, която отдавна доминира пазара на континента.
Ролята на руския гигант ще стане още по-голяма след очакваното завършване на газопровода „Северен поток 2“.
„Недостигът е в резултат на различни причини – търговски интереси, ограничени доставки, политически интерес да се принуди Европа бързо да одобри „Северен поток 2“, казва Аура Сабадус, старши журналист по въпросите на енергетиката в базираната в Лондон Independent Commodity Intelligence Services.
„И вероятно, отново виждаме стария руски маниер да припомни на Европа, че остава зависима от руския газ, въпреки ръста на продажбите на американски втечнен газ в последните години“, коментира Сабадус пред Радио Свободна Европа.
„Има ли тук политика? Много е трудно да се каже“, казва Греъм Фрийдман, анализатор в базираната в Единбург консултантска компания Wood MacKenzie.
„Газпром“ не отговори веднага на изпратените по електронна поща въпроси.
Защо хранилищата са празни
Запасите с природен газ в Европейския съюз са доста под обичайните равнища за този период от годината. Това се дължи донякъде на студените месеци в края на зимата и началото на пролетта, което съкрати срока за ново запълване на хранилищата.
Тази година едва 12% от капацитета им е запълнен, докато в предишни години този процент е бил 64, казва Мария Шагина, изследовател от Центъра за Източноевропейски науки в Университета в Цюрих. В Германия хранилищата за газ са наполовина запълнени в сравнение с предишните години.
Това може да постави ЕС в трудна позиция, ако не успее да запълни запасите си до октомври, когато приключва сезонът на зареждането. Русия в момента също е заета да запълва собствените си хранилища.
„Обикновено газовите хранилища се запълват през лятото, още преди началото на отоплителния сезон през есента. Затова ситуацията в момента е притеснителна“, казва Шагина.
Ограничените доставки доведоха до скок в цените. Миналия месец те удариха 17-годишен рекорд.
Ограничените доставки доведоха до скок в цените. Миналия месец те удариха 17-годишен рекорд на една от борсите в Нидерландия.
В момента цените са около три пъти по-високи в сравнение с това време на 2019 г., както и пет пъти по-скъпи от миналата година, когато пандемията от COVID-19 ограничи индустрията, казва Фрийдман.
Втечненият природен газ (LNG) от Северна Америка обикновено помага на Европа да запълни запасите си. Тази година обаче голяма част от тези доставки отиват към Азия, където цените са дори още по-високи.
Катя Яфима от Oxford Institute for Energy Studies обяснява комбинацията от фактори – природни бедствия, неуредици при добива и транспорта на LNG, студената зима и повишеното търсене след първоначалните затваряния на фабрики, предизвикани от COVID-19.
„Съвпадението между всичко това създаде перфектната буря и просто няма достатъчно газ по света. Доставките на „Газпром“ са само един от многото фактори“, казва Яфима.
При нормални пазарни условия, от един голям доставчик се очаква да продаде колкото се може повече, точно когато цените са най-високи и така да спечели повече. В случая с „Газпром“ обаче това означава да използва основния си доскоро тръбопровод за износ към Европа – този през Украйна. Тази година руската компания не е използвала тази тръба и експертите не чуват ясно обяснение за това.
Ролята на „Северен поток 2“
В Украйна обаче обяснението е ясно за всички. Страната отдавна спори с Русия за доставките и транзита на газ.
„Дори и без завършването на „Северен поток 2″, ние вече виждаме кой качва цените на газа в Европа“, каза президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на пресконференцията си с Ангела Меркел на 22 август в Киев.
„Проектът е полезен само за Русия“, каза тогава Зеленски.
Москва от години се опитва да намали своята зависимост от преносната мрежа на Украйна, особено след Майдана през 2014 г., когато Русия анексира Крим и отношенията между двете страни се обтегнаха. Затова Кремъл реши да заобиколи Украйна с нови газопроводи по дъното на Черно и Балтийско море.
Преди откриването на „Северен поток 1“ през 2011 г., близо 80 на сто от руския газов износ за Европа минаваше през Украйна. През 2019 г. този дял падна до 45 на сто.
Киев няма да получава приходи от транзитни такси, ако руският газ заобикаля Украйна.
Украйна енергично се противопоставя на строителството на „Северен поток 2“, който ще увеличи двойно капацитета на цялото северно трасе. Причината за това е, че Киев няма да получава приходи от транзитни такси, ако руският газ заобикаля страната. Другата причина е страхът, че Москва може направо да спре доставките за Украйна, което се е случвало и преди.
През 2020 г. Украйна получи 2,1 млрд. долара от транзита на руския газ.
Най-големият съюзник на Киев в битката срещу „Северен поток 2“ са Съединените щати. Строителството обаче продължи, въпреки наложените от Конгреса санкции.
През май президентът Джо Байдън ядоса републиканците конгресмени и изненада украинците, когато освободи от санкции ключови компании, заети в строителството. Това отвори вратата пред завършването на проекта.
Решението на Байдън беше обявено след разговори с канцлерката на Германия Ангела Меркел, която не беше съгласна с американската позиция. Тя твърди, че повече руски газ за германската индустрия и европейските пазари не означава задължително, че Европа ще бъде подчинена политически от Русия.
Меркел обеща да притисне Москва да удължи договора си за транзит с Украйна, който изтича през 2024 г.
Въпреки че е почти завършен, „Северен поток 2“ срещна ново препятствие преди седмица, след като германски съд отхвърли твърдението на оператора, че тръбата е финансово завършена, ако не физически, и заради това не трябва да се подчинява на изискванията на ЕС за конкуренция на пазара.
Приетите през 2019 г. правила забраняват на една и съща компания да произвежда, транспортира и продава газ в ЕС. На практика това означава, че „Газпром“ не може да търгува собствения си добив по собствената си тръба. Руската компания не приема това изискване.
Германският регулатор разглежда случая и се очаква да се произнесе до началото на следващата година.
Има ли манипулиране на пазара
Според експертите няма знаци, че „Газпром“ не изпълнява своите дългосрочни договори за доставки за Европа. Компанията обаче не изглежда да има желание за извънредни доставки, въпреки привлекателните за нея цени.
„Производството на „Газпром“ остана високо тази година и компанията изпълнява всичките си договори“, казва Яфима.
„Според мен „Газпром“ се възползва от кризата на пазара, но не е злоупотребила с него и не го е манипулирала“.
Други анализатори обаче предполагат, че „Газпром“ вероятно задържа доставки за Европа, за да повиши още цените. Това се очаква да покачи цените на тока, което пък да разгневи големите индустриални потребители.
Това пък ще накара големите германски индустриалци да лобират пред своето правителство за по-бързо завършване на „Северен поток 2“.
„Тази геоикономическа стратегия е насочена към оказване на натиск за ускоряване на газопровода“, казва Шагина.
„Газпром“ просто иска да завърши „Северен поток 2″ и да го пусне в експлоатация. Дали целта е да ядоса германските индустриалци, не съм сигурен. А и не са само те, става дума за всички индустриалци в Европа“, казва Фрийдман.
Ако се установи, че „Газпром“ манипулира пазарите и нарочно повишава цените от позицията на монополист, това ще създаде сериозно политическо притеснение, коментира още Фрийдман.
„Ако това се разкрие, то ще демонстрира точно каквото обясняваха САЩ в последните години, че „Газпром“ използва енергията като инструмент не само в този сектор“.
„Това ще бъде много опасна игра и ще има последици“, казва Фрийдман пред Радио Свободна Европа.
