Зимата наближава, руските сили напредват в източната част на Украйна, а бъдещето на подкрепата за Киев от най-мощния съюзник – Съединените щати, е несигурно на фона на трудните президентски избори през ноември.
Украйна се бори за оцеляването и суверенитета си вече повече от две години и половина, откакто Русия я нападна, и всеки ден, седмица и месец са важни за съдбата ѝ.
Съвкупност от фактори превръща настоящия момент в най-критичното време – Украйна е под натиск от няколко страни и не на последно място от ситуацията на фронтовата линия, която пресича страната от североизток на юг. Войските на Москва напредват в източния регион, известен като Донбас, където преди дни превзеха стратегическия град Вугледар в Донецка област.
Непрестанните руски въздушни атаки значително намалиха капацитета за производство на електроенергия в Украйна и още отсега витае призракът на възможна енергийна криза на прага на зимата.
В последните дни дори времето на другия край на света сякаш работеше срещу Киев – президентът на САЩ Джо Байдън отмени пътуването си до Германия заради вилнеещия във Флорида ураган „Милтън“. Това доведе до отмяна на срещата на най-високо равнище на 12 октомври на западните доставчици на оръжие с украинския президент Володимир Зеленски – среща, която трябваше да бъде мощна демонстрация на подкрепа и вероятно последната лице в лице между Байдън и Зеленски преди изборите в САЩ на 5-и ноември. Вот, чийто изход може да окаже голямо влияние върху хода на войната, започната от Русия през февруари 2022 г.
Срещата щеше да бъде шанс за Зеленски да представи на западните държави своя „план за победа“ във войната. По време на посещението си в САЩ миналия месец той представи плана на Байдън, както и на кандидатите за поста му – републиканския бивш президент Доналд Тръмп и действащия вицепрезидент на демократите Камала Харис.
Но Зеленски се върна от Вашингтон в Киев без едно от основните неща, за които Украйна настоява – разрешение да използва доставените от САЩ далекобойни ракети за нанасяне на удари по военни цели навътре на територията на Русия.
Големият ден на изборите
Напрегнатата надпревара за Белия дом засилва несигурността за шансовете Украйна да получи разрешение да използва американски оръжия на територията на Русия.
Нещо повече – под въпрос могат да бъдат поставени и бъдещите оръжейни доставки от САЩ, и въобще политиката на Вашингтон спрямо Киев и войната.
Победа на кандидатката на Демократическата партия и вицепрезидент Камала Харис на вота през ноември се разглежда като гаранция за приемственост в позициите на Белия дом, но не е ясно дали Харис би могла да предприеме по-нататъшни или по-бързи действия в подкрепа на Украйна.
Бившият президент и отново републикански кандидат Доналд Тръмп многократно е заявявал, че ще прекрати войната много бързо, което води до опасения в Украйна, че Киев може да бъде принуден да направи големи отстъпки.
На фронтовата линия
Междувременно на бойното поле завоеванията на Русия са с цената на живота на нейните войници и загуби на военно оборудване, а анализаторите посочват, че и двете страни се борят да осигурят повече жива сила за фронта.
Но освен изненадващото нахлуване в руския регион Курск, Украйна е постигнала малко собствени успехи, откакто през 2022 г. си върна големи части от територията на изток и юг.
Реалностите от фронта водят до предположения, че целта на Киев да си върне цялата територия от нашественика, който окупира около една пета от страната, е недостижима при настоящите обстоятелства.
Това изчисление допринася за засилване на натиска върху Зеленски да остави настрана целта за териториална цялост за момента и да обмисли вариантите да се търси споразумение, което ще спре сраженията и ще въведе гаранции за сигурност от Запада. Но това значи да остави части от страната в руски ръце – не формално, а физически.
Украйна трябва да бъде реалист
Някои от идеите за промяна на целите на Киев идват от известни личности, които са сред най-яростните защитници на Украйна.
„Финландия водеше смела война срещу Съветския съюз през 1939 година. Това доведе до много по-големи разходи на Червената армия, отколкото се очакваше“, заяви Йенс Столтенберг, вече бившият генерален секретар на НАТО, пред „Файнаншъл Таймс“.
“Войната завърши с това, че те се отказаха от 10% от [своята] територия. Но пък получиха сигурна граница.“
В края на септември чешкият президент Петр Павел заяви пред „Ню Йорк Таймс“, че Украйна ще трябва да бъде „реалист“ и че „най-вероятният резултат от войната… ще бъде, че част от украинската територия ще бъде под руска окупация, временно“, като добави, че тази временна ситуация може да продължи с години.
„Всичко, което искате за Коледа“
Забележките предизвикаха недоволство в Украйна, където мнозинството от гражданите са против каквито и да било териториални отстъпки за Русия. Но с продължаването на войната броят на украинците, които са готови да отстъпят територия в името на мира и независимостта, се е увеличил – от 10 % или по-малко през май 2023 г. до 32 % през май 2024 г. Данните са от проучване на Киевския международен институт по социология (КИИС).
Този брой е останал приблизително същият в по-новите проучвания, заяви Антон Хрушецкий, изпълнителен директор на КИИС пред Свободна Европа. Украинците „са готови да отложат по-голямата сигурност по териториалния въпрос“, каза той – но само ако са сигурни в сигурността на страната.
Ако няма обяснение как Украйна може да се защитава в бъдеще – като член на НАТО или по друг начин, украинците ще бъдат против всякакви споразумения
„Основният въпрос е форматът за гарантиране на сигурността на Украйна в бъдеще, как ще изглежда той“, каза Хрушецкий. „Защото, ако няма обяснение как Украйна може да се защитава в бъдеще – като член на НАТО или по друг начин, украинците ще бъдат против всякакви споразумения.“
Зеленски, който ясно осъзнава понякога противоречивите желания на гражданите на Украйна и на нейните поддръжници в чужбина, върви по тънък лед, докато се опитва да придвижи напред въпроса за бъдещи мирни преговори, без да се повдига темата за териториален контрол на Русия над части от страната.
В статия от 1 октомври, озаглавена „Украйна е изправена пред най-мрачния си час“, „Файненшъл таймс“ цитира неназован високопоставен западен служител, който казва, че единствената „стратегия на масата“ е потенциално членство на Украйна в НАТО – но без окупираните ѝ територии. Подобна теза за възможно бъдещо присъединяване на Киев към Алианса, но не в признатите ѝ граници, изрази и Йенс Столтенберг пред изданието няколко дни по-късно.
Зеленски реагира на статията от 1 октомври, че всякакви „пазарлъци“, засягащи суверенитета и териториалната цялост на страната му, са неприемливи. Реакцията е в съответствие с целта, която той многократно е поставял.
Цел, която Джеймс Никси, ръководител на Програмата за Русия и Евразия в базирания в Лондон изследователски център Чатъм Хаус, описа пред Свободна Европа като „максималистичната цел, всичко, което искате за Коледа“ – изтегляне на руските сили от цяла Украйна, включително Крим, който окупираха още през 2014 г.
В същото време обаче Зеленски представя своя „план за победа“ като план за привличане на Русия на масата за преговори.
Украинският президент и администрацията му „не говорят за отстъпки по отношение на територията или нещо подобно в плана си за победа“, заяви пред Свободна Европа и Олга Онуч, професор по сравнителна и украинска политика в Манчестърския университет.
„Те говорят за това: „Дайте ни инструментите, от които се нуждаем, за да се поставим в по-добра ситуация, за да достигнем до момента на преговорите, когато те ще трябва да се проведат“.
Кога, ако изобщо някога, Москва би отишла на преговори
„Всъщност това, което се обсъжда във Вашингтон и на други места, не е това, което някои наричат сделка „земя за мир“, а по-скоро споразумение, при което Украйна може да получи трайни мерки за сигурност, включително потенциална интеграция в НАТО и ЕС, дори преди да си възвърне пълния контрол върху територията си“, пише на 6 септември Сам Грийн, професор в Института за Русия към Кралския институт.
Според Грийн обаче „по-важно от истината е как се възприема ситуацията, а това допринася за нарастващото безпокойство на украинците, че Западът се готви да ги изостави на Русия, въпреки (или може би именно поради) факта, че Русия става още по-войнствена“.
Има един въпрос, на който понякога не се обръща достатъчно внимание в дискусиите извън Украйна относно възможността за прекратяване на огъня или за сключване на мирно споразумение. А той е кога, ако изобщо някога, Москва може да бъде готова за преговори. И как би било възможно това, при положение, че режимът на Владимир Путин поставя условия, които, наред с други неща, включват признаване на суверенитета на Русия над петте украински региона, за които тя неоснователно твърди, че ѝ принадлежат.
Според статия от 3 октомври в рускоезичната медия „Пояснителна записка“, която се позовава на няколко високопоставени източници, близки до Путин, и на хора, запознати с „преговорния процес“ между Русия и Украйна, Кремъл не се отказва от твърда позиция по отношение на Украйна.
След като Киев изпрати войски на руска територия в района на Курск, „Кремъл стигна до извода: Ще унищожим държавата Украйна“, е цитиран да казва един от приближените на Путин в статията. В публикацията изводът е , че за момента няма изгледи за мирни преговори.
