Боряна оставя на стълбите пред Руския културен център в София три чифта обувки – сини детски маратонки, черни женски ботуши и мъжки маратонки в черно и бяло.
“Като на едно семейство”, казва тя. Докато говорим се чува скандиране “Убийци”.
Руският културно-информационен център е една от спирките на шествието в подкрепа на Украйна и срещу войната, която Русия започна. Стотици хора оставят там обувки – мъжки, женски и детски. Те символизират жертвите на войната.
Боряна Антонова е дошла на шествието с мъжа си и двете си малки деца. Тя носи украинско зваме, а на зелената детска количка има български флаг. Семейството казва, че така иска да покаже, че България е солидарна с Украйна.
“Много сме потресени от тези човешки драми”, казва Боряна. “Аз съм против тази безсмислена и непровокирана агресия срещу една независима суверенна държава.”
Боряна и семейството ѝ са сред хилядите хора, които участваха в четвъртък в шествието в София под надслов “Не сме неутрални!”. Те изразиха подкрепа за Украйна на фона на руската военна агресия и призоваха българското правителство да предостави военна помощ на Киев.
“След ужасяващите кадри, които видяхме, […] от Буча и съседните градове около Киев, просто няма как да останем безучастни. Това е най-малкото, което можем да направим”, каза пред Свободна Европа Данита Заричинова, една от организаторите на шествието.
“Едно зло, което трябва да бъде спряно”
В 19 часа в четвъртък пл. “Св. Александър Невски” се покри с разноцветни чадъри. Между тях се виждаха знамена в синьо и жълто – националният флаг на Украйна. Въпреки дъжда хиляди хора се включиха в шествието, което започна от площада при катедралата. То беше в подкрепа на Украйна и срещу руската военна агресия.
“Всички хора трябва да разберат, че това, което Русия прави, е ужасно”, казва Анета Ковачева, една от участничките в шествието.
“Не можем да ги сравняваме с животните, защото животните правят лоши неща само когато трябва да живеят. Това е едно зло, което просто трябва да бъде спряно.”
Анета призовава правителството и парламентът да изпратят военна помощ на Украйна – “не само каски и бронежилетки, а и оръжие”.
“Не искам българското правителство да се прави на разсеяно”, добавя тя.
Така смята и Владимир Дайнов, който е дошъл на протеста със сина си.
“Това с бронежилетките и каските е обида. Както някой беше казал – да им изпратим възглавници. Ние произвеждаме и изнасяме огромно количество муниции”, казва той. “Ако трябва да се разпада коалицията – да се разпада. Но оръжия трябва да бъдат изпратени.”
Последната реплика е повод позицията на една от четирите политически сили в управляващата коалиция – БСП е против военната помощ за Украйна.
Владимир и синът му носят сини тениски с надпис “Russian warship, go fuck yourself” – препратка към думите, с които украински граничар от черноморския Змийски остров се обърна към руския военен кораб, който поиска базата там да бъде предадена. Същите думи на украински прозвучаха много пъти по време на шествието.
“[Това е битка на] свободния свят срещу мрака. Украйна се бори за цяла Европа и за целия свободен свят, за да не бъдем погълнати от мрака на съвременна Русия”, добавя Владимир.
“Тя се бори за нашата свобода.”
“Това не може да се случва в цивилизования свят”
На площада пред катедралата “Св. Александър Невски” няколко души стоят под дъжда и държат дълго украинско знаме и плакати с надписи “Слава на Украйна” и “Нашата кръв е по ръцете на Русия”. Куче със синьо-жълта панделка на каишката лае, докато хората пеят украинския химн.
Държи го Анна от Харков – вторият по големина украински град, който Русия бомбардира още от първите дни на войната. Тя е дошла в България след началото на руската инвазия. Казва, че има близки и приятели, останали там.
“Това, което се случва в Украйна, е трудно за вярване”, казва тя. “Това не може да се случва в цивилизования свят.”
На същата позиция са Моника Лепоева и Григор Иванов, които също участваха в шествието.
“Тук сме, за да покажем загрижеността си и подкрепата си за Украйна след зверствата, които се случиха в Буча”, казва Моника. “Всичко това е ужасно несправедливо. Тъгата ни е огромна.”
“Трябва да ги подкрепим с оръжие”, добавя Григор. “Не само с 2000 жилетки и каски.”
“Това е зверство”
Шествието тръгва по ул. “Оборище” към 19 часа и продължава покрай Ректората на Софийски университет по ул. “Шипка”. Когато началото на шествието пресича ул. “Сан Стефано”, краят му е още на бул. “Васил Левски”. Хората са хиляди.
Първата спирка е Руският културно-информационен център, където хората оставят обувки и запалени свещи.
“Те символизират убийствата на невинни жени и деца, на невинни хора. Това е зверство”, казва Тони Димитров. Той е баща на две деца и е донесъл чифт детски обувки – бели маратонки с Мики Маус.
“На брега на Дунав в Будапеща в памет на евреите, убити през Втората световна война, има метални обувки”, казва Ева Владимирова.
“Тези тук символизират жертвите на агресията на Русия, на Путин, на безумието на тази война. А свещите, които запалихме, са в памет на загиналите.”
След това хората продължават към сградата на Българската национална телевизия (БНТ) на ул. “Сан Стефано”. Там хората викат “Оставка”, но не остават задълго. Организаторите са избрали тази спирка, защото според тях обществената медия не е отразила добре предишното шествие в подкрепа на Украйна – това на 24 март, и освен това дава гласност на “пропутинска пропаганда”.
“Искаме да минем оттук, за да ни чуят и да ни видят”, казва Данита Заричинова.
Шествието завършва пред “Паметника на съветската армия”.
Този маршрут не съответства напълно на първоначалния план. Организаторите обаче бяха принудени да го променият, защото протест с искане за “неутралитет” е “резервирал” площада пред Народното събрание всеки ден в следващите две седмици между 12 и 22 часа. Такъв протест се проведе в сряда и на него имаше руски знамена и символи на войната, а сред говорителите беше лидерът на проруската партия “Възраждане” Костадин Костадинов.
В четвъртък след 18 часа, малко преди началото на шествието в подкрепа на Украйна, пред сградата на парламента имаше десетина души с мегафон.
