Артистите от неговата величина са рядкост дори за световната сцена. Изключителен майстор на образи и характери, философ. Талантът му носи в себе си древни кодове и магията на театралното изкуство. Затова неговите роли могат да бъдат изброявани като заклинания – „Крал Лир“, „Вишнева градина“, „Коварство и любов“, „Делото Дантон“, „Животът е сън“, „На дъното“… Изумителни, нестандартни образи, на ръба на играта и реалността. От 2000 г. Наум Шопов е носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. Умира на 18 април 2012 ( на 81 годишна възраст), след дълго боледуване.
Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Семейството му е свързано с актьорското майсторство и пътят на малкия Наум е сякаш предначертан. Майка му – актрисата Мара Шопова, играе с него в спектакли на Старозагорския театър, когато синът й е едва на няколко месеца. По-късно, отново в театъра в Стара Загора, идват и първите роли на Наум като стажант-актьор. Баща му – Христо Шопов, дълги години е директор на читалищния театър в града. На сцената Наум среща съпругата си – актрисата Невена Симеонова. Синът му – Христо Шопов, днес е известен и търсен актьор. Той дебютира във филма Вчера, режисиран от Иван Андонов. Дъщерята на Наум – Елисавета Шопова, също е актриса. Внукът му д-р Наум Шопов -младши, също предизвиква възторзите на публиката.
***
Подбрахме 11 цитата на големия актьор, казани в навечерието на 75-ата му годишнина:
„Не съм летящ човек. Аз скромно си живея на земята. Искам да е така, защото на земята срещам хората. Мога да беседвам с тях. От тях черпя енергия.“
Наум Шопов като Фирс в сцена от „Вишнева градина“, реж. Крикор Азарян
„Човекът не разбира защо живее. Единствената му мисия, струва ми се, е да създаде деца, да се продължи животът на човечеството на тази планета. Защото не се знае докога ще съществува цивилизация изобщо. Колкото по-напредва в развитието си цивилизацията, толкова по-опасна става.“
„Хвалбите винаги ги гледам с подозрение. Защото много често са изпълнени с някакъв лъжлив ентусиазъм. Чувствам се неудобно, когато ме хвалят – това е истината. А колкото до критиките – аз не чета много критики, чета само положителните.“
„Ако имах кралство (смее се), бих го поделил с Христо и Лиза“ (актьорите Христо Шопов и Лиза Шопова, неговите син и дъщеря – б.а.).
„Абсурден е самият човешки живот. Ние идваме така, като че ли някой ни е подбрал. Защото един от сперматозоидите опложда яйцеклетката, нали? А борбата с останалите милиони представяте ли си каква е била?! Не знам, не знам защо съществуваме. Но знам, че трябва да съществуваме.“
„Аз се пазя да говоря за доброто, за другите хора… Знам само, че в мен съществуват и някакви зли сили. Някакви демончета, които се опитвам да изследвам в моята работа. Говоря съвсем откровено. Понякога се изненадвам от себе си, от реакциите си, от позициите си по някакъв въпрос. Изненадвам се и ми е интересно да се самонаблюдавам. И понеже не съм завършил ВИТИЗ, работата ми през всички тези години в тази сфера е била благодарение само на това, че съм се опитвал да се самонаблюдавам. Тоест аз не отивам към образа, а дърпам образа към себе си. Мъча се да го намеря в себе си.“
„Самотата е спътник на човека. Човек се ражда и умира сам. Това е факт. А за съжаление, понякога и живее сам. То се случва често на хората, които се занимават с изкуство. За мен да кажеш “аз творя” звучи малко високопарно, но има самота, нужна е самота. Сам трябва да работиш, ако си актьор. Разбира се, с помощта и указанията на режисьора, да се подчиниш на общото правило на постановката, на мисълта, която иска да изведе авторът на текста. Защото това е посланието, заради което съществува театърът. Но… ти, актьорът, си сам.“
Заедно с Петър Слабаков (вляво) във филма „Цар и генерал“, реж. Въло Радев
„Най-голямото предателство според мен е да предадеш себе си, да се откажеш от възможностите, които е заложила в теб природата. Разбира се, човек изпада много често в сривове. И аз съм изпадал. И то не рядко. Открил съм, че изходът да изляза от тях винаги е в работата. Да съм на сцената, да играя.“
„Бедността ме прави много тъжен. Имам нетърпимост към немотията. Потиска ме. Но тя потиска всекиго. Кой би се радвал на немотията… Слава Богу, че децата ми работят. Христо си извоюва име в киното и няма основание да се оплаква. И не се оплаква. Помага ми. И Лиза също.“
„Ако срещна добронамереност, ако видя усмивката на човека срещу мен, това ме прави весел, прави ме радостен. Ето тази постъпка на шофьора от маршрутката тази сутрин – така ми стопли целия ден…
„Баналността ме убива.“
