Любов, всемирна и могъща…
На Марина
[ad id=“225664″]
Любов, всемирна и могъща,
пред теб чело опирам във земята.
Способна си света да преобръщаш
и в грозното да видиш красотата.
Един-едничък миг е нужен
на клада да завържеш ти човека,
щастие у него да събудиш
останалото да превърнеш в пепел.
Сетне, накъдето се обърне,
тебе да открива със усмивка,
всичко друго безрезервно да загърби,
знаейки, че ти си покровител.
Дори и Времето, тъй тежко и неудържимо,
губи своя дъх пред теб, любима,
влюбен поглед в необятието впива
и необратимото възпира.
Крилото ти, достатъчно голямо,
човека с лекота обгръща във нирвана,
знам за полет в нищото, в безкрая,
нужни са крила на двама.
…
Любов, всемирна и могъща,
пред теб чело опирам във земята.
Ти ми даде всичко, аз ще връщам.
Само ми бъди попътен вятър.
Иван Георгиев, 11. З клас
Препечатка от „Пътеки“ издание на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора
