„За първи път в своята модерна история България е изправена пред изключително тежък и жесток фундаментален въпрос:„Ще ни има ли?”, каза на среща с читатели в Община Хисаря проф. Иво Христов.
Премиерата на неговата книга „Пред пепелището на нестаналото българско общество” беше заключителното събитието от есенната програма на местното читалище „Иван Вазов – 1904”. Повече от два часа продължи разговорът на автора с аудитория за състоянието на държавата ни, за причините и резултатите на т. нар. „преход“.
„Има няколко доклада, включително на БАН, които разказват за една унищожена България. Беше скършен социалният гръбнак на нашето общество. Бяха изнесени онези витални живителни сили, които можеха да създадат друг вариант за развитие. В момента това носи клишето „демографска криза”, а вече започнаха да се престрашават и да казват „демографска катастрофа”, обясни проф. Христов.
По думите му криза в демографския статут се наблюдава във всяко развито общество с характерния за него етап на просто възпроизводство на нуклеарното семейство. Такава криза има днес и в Германия. Това беше и кризата на онази България преди 30 година. „След 90-та година ние нямаме демографската криза на едно развито общество. Ние имаме катастрофата на един библейски „екзодус“, преселение буквално от страната. Това изнасяне се дължи на един много прост факт – няма хляб, няма реализация, няма социални възможности”, посочи анализаторът и спря върху резултатите от разрушаването на икономическата матрица на социалистическата държава.
Той обясни как по пътя и с ефекта на доминото се сринаха и всички останали сфери. „Когато имаш примитивна икономика, как очакваш да имаш много развито образование? Тези системи са свързани генетично и функционално. Образованието не е възникнало, за да има образование, а за да може да обслужва икономическия и социалния процес на модерната държава и на модерната индустрия. Следователно, когато нямаш поръчката за такава икономика, нямаш поръчка и за такъв тип образован човек. И както се казва, нещата тръгнаха надолу”, поясни народният представител.
По думите му социалните отношения започнаха да се „оварваряват”, защото няма социална мрежа, която да държи хората в някаква форма на социална солидарност. Така, според проф. Христов, българското общество се разпадна, преди да се е състояло. Той съобщи и няколко важни, но вледеняващи факта, които се премълчават от политкоректни съображения. „Българите са основните „бенефициенти“ на демографската катастрофа, тя пречупва гръбнака на държавотворния народ”, обясни той и допълни, че българите като в „кърджалийско време” се изнасят и оголват цели региони.
Обезлюден е Северозападът, процесът тече в централна и северната част на България в районите на Плевен и Никопол. Държавата я няма в Родопите, където върви ретурцизация на помаците и реислямизация на огромна част от това население. „Демографската катастрофа не е само количествена, тя е качествена и географска. Имаме смяна на етническия, цивилизационния, психоменталния код на страната”, изтъкна професорът.
Той обясни, че в същото време около страната ни се развиват сили, които няма да оставят тази най-важната земя като център за контрол на Балканите. По думите му под нас расте гигантът Турция – млада експанзираща страна, чието население до средата на века ще достигне 100 милиона, половината от които на възраст до 35 години. Друго младо, енергично, агресивно, все още на трибалистко ниво, население от Косово и Албания желае своя исторически реванш и изтласква остатъчното славянско население в Македония.
„България е притисната от два демографски, един голям и един малък, центъра, които рано или късно ще се срещнат, докато българската етническа „снага” изтънява”, прогнозира проф. Христов. Той обясни, че най-големият ни проблем не е описаният, а е проблемът с мисленето ни като народ и като „елит“ с всички условности на последното. Според него културата на примитивен егоизъм и културата на „здравите лакти”, насаждани през годините, произведе за първи път още един феномен у нас – рязко снижаване на статута на образованието като културна ценност за българите.
„Когато децата виждат, че хора, които не различават пет круши от числото пет, управляват държавата, каква ценност да бъде образованието? Това е моделът, който те имитират”, поясни проф. Христов.
В заключение той сподели, че не се разбира драматизма на ситуацията. „Когато говоря тези неща, хората, които разбират, изпадат в шок. Онези, които не разбират, казват – той прави политическа кариера. Какъв е смисълът от каквато и да е политическа кариера, ако страната ти я няма чисто физически? Какъв е смисълът да участваш в политиката, ако не можеш да спасиш страната си? – попита риторично проф. Христов и завърши с думите: Винаги казвам това, което мисля. Винаги мога да докажа това, което казвам. Никога това, което казвам и доказвам, не съобразявам с политическата конюнктура”.
