“Комунизмът трябва да падне лека–полека… За години… Трябва ни време, за да приберем фабриките. Иначе ще дойдат и просто ще ни ги вземат. За да ги вземем ние, първо трябва да ги фалираме… Да ги докараме дотам, че никой да не ги иска… За да си запазим държавата, първо трябва да я разорим…
– Народа…? Народа кучетата го яли… Те са свикнали… Който оцелее…
Децата, бременните, болните от различни болести, възрастните…, към тях добавям и различните паразити на обществото – пияници, комарджии, олигофрени, мързеливци… и студентите… Всичко това прави две трети. Само една трета от народа произвежда… Всичко друго само лапа.
Тези две трети от народа са бремето на всяко едно общество. В джунглата те просто не биха оцелели. Те тежат като воденичен камък на шията на останалата една трета.
Идеалният вариант е тази част от населението да измре…
Да…, да измре… за да не дърпа останалите надолу… Ще настане глад…, мизерия…, хората ще почнат да ровят в кофите за боклук. Икономиката ще фалира…, доходите ще паднат. И работещите ще свият първо парите за паразитите…
За какво са ни бременни? Идеалният вариант е отвън да влиза работоспособно население, без да ни се налага да го произвеждаме ние и като спрат да работят, просто да умрат…
Има лесно… ще вдигнем пенсионната възраст. Да умрат, докато работят. Днес на работа…, а утре на катафалката… Няма да им предлагаме здравни грижи… Ще твърдим, че ги лекуваме на световно ниво, а всъщност нищо няма да правим. Ще ги храним с некачествена храна. Хем е и по-евтина. Нека пукнат от преяждане с боклуци…
Може ли овцете да се съберат, да отидат в гората и да убият вълка?
Не, я…, не могат. Не могат, защото са овце. Овце са били и овце ще си умрат.
Първо – никога не могат да се обединят. Второ – никога няма да посмеят да отидат в гората и трето – никога няма да посмеят да се изправят срещу него.
Бог… Бог отдавна ни е изоставил. Аз съм единственият Бог вече… А те… демокрация искали… Е, сега ще си я получат… Секира само за тях… секира… Ще ядат секирата на демокрацията… И всичко ще е законно… Няма да има нищо незаконно…”
Чичо Мони, “Метаморфоза”
Автор: Хасан Ефраимов