Ако ти закъснява влакът, най-много да се ядосаш. Но това не важи за него. Той е Атанас Карашенски, софтуерен архитект, който превръща дефекта в ефект – както си стои на гарата, измисля едно задание за студентите си в НБУ – ами ако заедно разработят платформа за закъсняващите влакове, от която хората да се ориентират навреме?
Преди 5 години той се мести да живее близо до Мездра и започва да пътува с БДЖ до София. Първият път, в който го прави, не минава без премеждия.
„Проверих сайта на БДЖ, отидох на гарата и влакът дойде, но беше за обратната посока. Отиваше към Мездра. И аз си казах, че сигурно трябва да дойде друг. Чаках 15-20 минути, влак не дойде“, казва Карашенски пред Свободна Европа.
След като отваря телефона си, той установява, че такъв влак изобщо не съществува и разбира, че пред него стои старото разписание на БДЖ.
„В първия момент много се ядосах, но в следващия си казах – това е идеален проект за курсова работа за студентите“. Като част от груповата задача студентите трябва да разпознаят какви са проблемите в случая и как могат да бъдат разрешени.
Заедно със своя преподавател те успяват да стигнат до системата на БДЖ, която проследява закъсненията на влаковете. Интегрират я в платформа, която да служи на гражданите. Впоследствие от държавните железници променят системата си и към днешно време тази платформа не е изцяло актуална.
Фактът, че могат да работят върху задача с действително приложение обаче, допада на студентите.
Като за седми клас
Така се стига и до платформата, която улеснява избора на гимназия за учениците след седми клас – „Избери гимназия“
В нея те трябва да въведат резултатите си от Националното външно оценяване (НВО), както и оценките си от училище. След това се задават критерии (за това каква специализирана паралелка търсиш например) и начин, по който системата да ти подреди гимназиите. В зависимост от тези данни се появява списък с гимназии, които са подходящи за теб.
Една от сложните задачи за родителите е именно преценката в кое училище децата постигат най-добри резултати. Карашенски казва, че някои училища имат добра репутация, но понякога резултатите на учениците там не отговарят на имиджа. Затова той използва данните от външното оценяване от 10 клас като обективен показател за това колко е добра гимназията.
Засега платформата работи само с училищата в София. Според Карашенски това може да се промени бързо и лесно, ако той разполага навреме с нужните данни.
„В идеалния случай Министерството на образованието (МОН) публикува плановете за училищата в отворен формат през юни, как са минали във всички училища в страната външните оценявания, това нещо можем да го насрочим и да имаме система за страната“, казва той.
Отворени данни и още нещо
Карашенски започва да се интересува от проблема с кандидатстването, след като участва в екип на НПО Линкс, чиято цел е да разбере как могат да се използват отворените данни, с които разполага София. Вижда и с какво се сблъскват негови близки, които имат деца в седми клас.
„Покрай тях чисто емоционално се вижда стресът, който изпитват родителите. Това са много важни решения, а те трябва да ги вземат на базата на почти никаква информация“, казва той.
Затова през 2019 г. той решава да възложи на студентите си да използват отворените данни по начин, разбираем за широката публика. Те проучват проблема с кандидатстването и провеждат разговори с родителите, за да разберат какви трудности срещат.
Данните, които те използват за платформата, идват от МОН и от Регионално управление по образованието – София (РУО). Там обаче те са представени по начин, който ги прави трудни за разбиране.
Същевременно родителите разполагат със седемдесет и два часа за вземане на решение. Това е времето между появата на резултатите от НВО на седмокласниците и затварянето на процедурата за кандидатстване.
Тази година платформата за кандидатстване е отворена от 5-и до 7-и юли. Карашенски успява да пусне системата на 6-и следобед. За ден и половина той регистрира над 2000 посещения.
И една мечта
Карашенски казва, че в годините е виждал и е участвал като експерт в много анализи, визии и стратегии с не особено добър резултат. От друга страна, когато става преподавател, забелязва желанието на студентите да работят по реални проблеми.
„Мечтата ми е създаването на организация – „граждански борд“, в която студенти и преподаватели от различни специалности и университети да формират екипи, които да подготвят модели на дигиталните инструмени, които предоставя държавата“, пише той в сайта на платформата.
Нуждата за това се поражда от факта, че институционалните сайтове нямат конкуренция.
“Ако погледнете един комерсиален сайт, понеже има конкуренция, ако не се справя добре, той е свършен. Никой няма да пазарува от него. Това е естественият подбор. При институциите това го няма и те могат да си позволят да са точно толкова зле, колкото искат“.
Това не са единствените инициативи на Карашенски. През 2021 г. той изследва пропуските в сигурността на Единната информационната система на съдилищата. Тогава има предложение той да бъде изслушан пред Софийската колегия.
„За да илюстрираме основните слаби места, ни трябваха 10-15 минути. Демотивиращото беше, че те дебатираха 40 минути дали изобщо да ме изслушат.“ Заключението от този дебат е, че той не трябва да бъде изслушан.
По негови думи в България има специалисти, които биха могли да помагат със своята експертност, но този ресурс не се използва достатъчно. Той обаче вярва, че ситуацията в този сектор ще се подобри.
„Мисля, че има надежда. Ако има воля, тези неща нито изискват някакви особени технологии, нито кой знае какво познание. Просто трябва организация и воля“, казва той. И добавя, че някои неща вече се променят, макар и много по-бавно, отколкото ни се иска.
