ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 47, 1990 г.
ИЗБОРНА ЛАМБАДА
Известният политически мъж Димитър Луджев доста се затрудни пред малкия екран как да определи първия тур на изборите и спря само на израза „страхотна”, но Иван Глушков, говорителят на БЗНС, му помогна – „манипулация”. Да, страхотна манипулация – изясни се Д. Луджев. Малко по-късно Иван Глушков каза, че изборите преминали в спокойна, ведра обстановка и според него били честни. После Глушков призова сдружените земеделци да гласуват за СДС в предстоящия втори тур. Тук се сетих отново за най-популярния ни литературен герой: „Да се прегърнем братски, ем с немците, ем с руснаците…” Глушков не забрави обаче да каже, че БЗНС е самостоятелна партия. Блазе й!
Една моя колежка пък писа във в. „Септември” миналата седмица, че д-р Руси Русев е толкова голям специалист и толкова нужен на Стара Загора – защо да отива във Великото Народно събрание. Само дето не писа: гласувайте срещу д-р Русев, за да си го запазим. Трогателна, макар и странна логика. Излиза, че за Великото Народно събрание не са нужни кадърни, честни и работливи хора. По тая логика спокойно от Стара Загора можехме да издигнем кандидатурата на редица заслужили активни безработници със стаж няколко петилетки. И само защото не са ни нужни. Не! Така не бива! Трябва почтеност в предизборната надпревара. Пак по тая логика аз не искам да се съглася например, че Елка Константинова не е нужна за националния литературен процес – напротив! Като изкушен в критиката човек ще призная, че тя е сред най-тачените от мен литературни историци и критици. Но нека спечели оня, който по почтен начин заслужи мнозинството от народното доверие.
Не приемам и политическите провокации, които се извършиха спрямо д-р Русев. Най-напред във в. „Септември” се появи обявление, че проф. Елка Константинова кани д-р Русев на 6 юни в кино „Комсомол” на диспут. После се разбра, че д-р Русев не е давал съгласието си, договореност е нямало за този диспут и че денят, определен от г-жа Константинова, му е плътно ангажиран предварително с избиратели. В кино „Комсомол” се явиха четирима от неговите застъпници, но не им беше дадена възможност да обяснят причините за отсъствието на д-р Русев. Навсякъде по света, където демокрацията е истинска, това се нарича политически гаф, удар под кръста и има сериозни последици. При нас, кой знае защо, този гаф се приема не като в демократичните страни. Не от всички, разбира се.
Из града се пуснаха листовки, че д-р Русев не е декларирал имуществото си, че строи втори апартамент. Това е непочтена манипулация. Истината е следната: д-р Русев живее със семейството си в апартамента на своите родители. Той всепризнатият хирург, с две големи деца, обитава толкова много години едно жилище заедно с три поколения. Във всичките тези години, през които даряваше живот, защитаваше кандидатска дисертация, неспирно работеше. Някои сега му завидяха, при това по политически подбуди, че най-после и той може да има собствено жилище. Какво да се прави – морал! Може би – демократичен морал!
Нали ме разбирате, другари и господа, не е толкова важно кой ще спечели, по-важното е да не се маскарим, та утре да се срамуваме да се погледнем в очите. Защото ще живеем заедно. Пък и завинаги.
Демократи сме, ама не съвсем, както казваше известният ни литературен и не съвсем литературен герой. Искаме Европа да ни приеме, а тласкаме България с нравите си все по на юг от Балканите. В същото време тръбим, че истината е наша, времето – наше, бъдещето – наше, победата – наша. Не, и така не бива. Няма наше и ваше. Всичко е на България, за България. Дотам ли ще я докараме – от името на великомъченика народ, да говорим за демокрация, а когато той се произнесе и заяви своето право на предпочитания свободно, да крещим, че е манипулиран. От БСП, от държавните органи и номенклатурата, както заяви Д. Луджев. Разбирам чувствата му, но България не е София. Ако София иска демокрация и ние я искаме. Ако София има претенции, че е мозъчният тръст на родината, аз нямам право да я разочаровам, но не искам повече да бъда „втора ръка” човек, който храни „умове”. Не го иска и баща ми, който и издигнал труда за най-висша представа за морал.
Пак по телевизията се жалваха, че 20 хиляди седесари не спали две нощи, не се прибирали и през деня, обявявали не знам какво си и т.н., а Българската телевизия не отразила директно голямото събитие. По същата логика многомилионният трудов народ може да се оплаче, че телевизията не отрази неговия сън в тези нощи, не защото е „заспал”, както се прокрадва в ораторските изяви на мнозина лидери на СДС, а защото има нужда от здрав сън: на другия ден работи, произвежда благ, от които и столичани не се отказват. Впрочем в София в момента има над 7 000 незаети работни места. Изглежда няма мераклии за работа.
Спирам дотук. За мен е ясно: на 17 юни народът отново ще се произнесе и ако сме наистина за мирната промяна, за мирния преход, сме длъжни да посрещнем резултатите като цивилизовани хора.
Така че да не се подозираме предварително, нека честно и по съвест дадем своя глас за избраника си. Не само за цвета на политическите си пристрастия, а за по-достойния, по-убедителния като гражданин, специалист, човек. Защото избираме не синия или червения цвят, а бъдещето на България. Да не забравяме това.
Георги ЯНЕВ
