Изложба разказва за потопеното наследство в язовирите на България. Данните показват, че повечето села не са проучвани преди тяхното заливане, затова се е наложило да се събира информация по документи.
„Информацията действително се събира много трудно. Чашите само на три язовира са проучени преди изселването и заличаването на села. Всички останали трябваше да ги проучим по документи и спомени на потомци. Търсихме стари снимки и документи в архивите. Много ни помогнаха и описите на имуществата. За радост, много общности се събират и разказват. Някои от тях са издали книги за тези села и успяхме да съберем много информация“, каза кураторът на изложбата главен асистент д-р Лина Гергова в ефира на „България сутрин“.
В процеса на изследването тя е попаднала на много интересни човешки истории.
„Повечето от язовирите в България, заради които са разрушени села, са строени през ранния социализъм. Хората, които са били изселвани, разказват различни истории. Старите са травмирани, а младите са подхождали с надежда за новото населено място“, сподели Гергова.
„Има много потопени църкви. Тази в село Жребчево, в село Живовци на язовир Огоста, в село Виден, което е частично изселено заради преливането на язовир Копринка. Всичките са много любопитни за туристите. Църквите не се разрушават, защото никой не получава обезщетение“, разказа тя в ефира на Bulgaria ON AIR.
Кураторът на изложбата коментира, че най-забележителното село от всички е Калиманица.
„Това е родното място на Йордан Радичков и той много разказва за него. Селото също е потопено от язовир Огоста. Според някои това е станало по погрешка“, добави д-р Лина Гергова.
Изложбата може да се види в Националния етнографски музей до края на септември. Тя представлява фоторазказ на язовирите, хората и селата. Този албум ще може да се види безплатно.
