И Израел, и подкрепяната от Иран ливанска групировка Хизбула настояват, че не се стремят към пълномащабен конфликт. Но и двете страни продължават да предприемат стъпки, които на практика водят към война.
На определената от САЩ за терористична организация Хизбула ѝ отне почти месец, за да изпълни заканата си да отмъсти на Израел за убийството на нейния най-високопоставен командир Фуад Шукр.
На 25 август, неделя, беше съобщено, че Хизбула е изстреляла стотици ракети срещу израелски цели. Но Израел предвиди атаката и предприе това, което Израелските сили за отбрана (IDF) нарекоха „превантивни удари“ срещу ракетните установки на групировката. Смята се, че това е ограничило значително мащаба на атаката, предприета от Хизбула.
Масираните взаимни удари идват на фона на 10-месечната война, която Израел води в Ивицата Газа срещу Хамас – друга групировка, обявена за терористична от САЩ и ЕС, която е съюзник на Хизбула и се смята за подкрепяна от Иран.
Какво значат ударите
Раз Зимт, старши изследовател в Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив, смята, че макар никоя от страните да не желае тотална война, всяка от тях е „много решена да се наложи над другата“.
И Израел, и Хизбула продължават да поемат рискове, атакуват се взаимно, но всяка грешна стъпка може да предизвика именно този конфликт, който искат да избегнат, предупреждава Зимт.
„Този продължаващ така наречен ограничен конфликт между Израел и Хизбула е много труден за управление“, добавя той.
Израелските отбранителни сили твърдят, че в „превантивната операция“ от 25 август са участвали около 100 изтребителя, докато Хизбула твърди, че е изстреляла над 300 ракети и дронове срещу врага. Ако числата са верни, това е най-мащабната размяна на огън между Израел и Хизбула от войната през 2006 г.
Без превантивните удари на Израел мащабът на нападението на Хизбула би бил опустошителен, казва Зимт. Той добавя, че това би предизвикало „суров“ израелски отговор.
Въпреки тежката размяна на огън, атаките – поне на пръв поглед – не изглежда да са повлияли на преговорите за прекратяване на огъня в Ивицата Газа и за освобождаване на израелските заложници от палестинската групировка Хамас.
Зимт посочва, че макар да не е „оптимист“ за перспективите за някакъв вид примирие, подобна сделка би могла да помогне за намаляване на напрежението, макар че дори и това, по думите му, е само предположение.
Ами Иран?
Близкият изток обаче е настръхнал от седмици, очаквайки нападение срещу Израел не само от страна на Хизбула, но и от страна на Иран.
Техеран се закани да отмъсти на Израел, след като при бомбен атентат беше убит политическият лидер на Хамас Исмаил Хания. Израел не е коментирал нападението.
Хания беше убит часове след като Шукр, смятан за втория по влияние човек в Хизбула, беше ликвидиран при израелски въздушен удар в Бейрут.
Мнозина смятаха, че иранска атака срещу Израел ще бъде съгласувана с удари от страна на Хизбула.
Но ливанската групировка, която е по-скоро ирански партньор, отколкото пълномощник, изглежда се е уморила да чака и е нанесла самостоятелен удар.
„Много е важно да се отбележи, че Хизбула не чакаше иранците“, каза Зимт. По думите му една от причините, поради които Хизбула е чакала толкова дълго, за да нанесе ответния си удар, е, че се е надявала да атакува Израел заедно с Иран.
Въпреки това ливанската групировка вероятно е стигнала до заключението, че пряк ирански удар не предстои, поне засега.
„Това може да окаже някакво въздействие – може би не веднага – върху отношенията на „Хизбула“ с Иран“, казва още Зимт.
