„Този пореден четвърти избор ни показва началото на изчерпването на този радикален популистки цикъл, който беше иницииран и наложен – мафията срещу добрия народ, от юли 2020 г.“, каза Петя Георгиева, д-р по политически науки от Свободния университет в Брюксел и преподавател в Нов български университет, член на изборна секция.
Георгиева визира гласуването за ИТН и ПП на парламентарните избори миналата година, като обясни, че ПП губи част от своята подкрепа, а ИТН изчезва от парламентарната сцена. На този избор българските избиратели бяха доста по-разумни, допълни тя.
„Възраждане“ има удвояване на подкрепата, но ѝ отредиха по-скромно място в новата парламентарна констелация. (…) Освен това всички тези избиратели на „Възраждане“ гласуват по различни причини за партията. Не смятам, че всички тези избиратели са подкрепили тази партия, защото тя им обещава, че ще си присъединим Северна Македония, или че ще излезем от НАТО и ЕС. Там има много силен антисистемен, антиелитен момент, едно много радикално говорене. На базата на тази емоционална радикализация може би част от тези избиратели гласуват протестно.“, допълни преподавателят.
Във Варна „Възраждане“ заема третото място в изборните резултати – след ГЕРБ и ПП, с малко над 12%. Лидерът на партията е с категорични позиции, има убедителен език и в дебатите налага своя тон. Харесват го хора, които имат по-радикални позиции, каза кореспондентът на БНР във Варна Даниела Стойнова.
Самият Костадинов каза, че залага на тежката зима и на тежките социални проблеми и ако не се направи правителство, обеща да вдигне резултата си.
Георгиева от своя страна смята, че ако се стигне до съставяне на правителство, ПП ще бъде основната опозиционна сила.
