ФИЛОСОФСКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА МОДЕРНИЯ ЧОВЕК И НЕГОВИТЕ ЛИЧНОСТИ
Романът “Стъкла в очите“ от Ясен Калайджиев
С логото на ИК „Български писател“ С, 2019 г., излезе вторият роман на писателя от Хасково д-р Ясен Калайджиев, познат в литературните среди и като поет с оригинални художествено-естетически търсения /стихосбирките „Ключови думи“ – 1999г., „От вътрешната страна на нещата“ – 2015 г./. Този роман по достойнство бе оценен в редица публикации, сред които рецензиите на литературните критици Йордан Нанчев в сайта “Литературен свят“, Митко Новков в сп. „Съвременник“, Мартин Калеев в годишния обзор на СБП за романовата проза от 2019 г… Аз ще започна с обобщаващ ракурс към най-характерната от множеството му впечатляващи специфики: мозаичната архитектоника на романа наподобява един доста усложнен философско-психологически пъзел, конструиран на базата на екзистенциалните модули на психоаналитичното начало, в който се визират, експонират и интерпретират хипотетични, аксиоматични и доказано ефективни праксиологически теории на Фридрих Ницчше, Зигмунд Фройд, Ейбрахам Маслоу, пречупени през призмата на модерните версии на авангардно-елитарния рецепционизъм.
Всъщност по правилата на класическия роман писателят концентрира повествованието си в три основни сюжетни линии, които във финалната развръзка се сливат в „гордиевия възел“ на неизвестността и деконструират цялостната симетрична и хармонична композиция на творбата…Органическият наратив експонира в същността си всички възможни фактори на тази увлекателна криминално-психологическа–ъндърграунд сага, в чието русло еволюират процесите на битово-житейското, екзистенциално-психологическото, философско-естетическото, битийно-битовото /праксиологическо/, порнографско-еротичното, брутално и батално-циничното начала, носещи поотделно своите директни и/или иносказателни послания за „нещата от живота“. Острите и проникновени социално-обществени анализи, актуални с проблематиката си, са подчинени на модуса „сега и тук“, в който се конструират матриците на уродливото в същността си „елитарно“ общество от ъндърграунда, чиито босове и лидери са се сраснали с хората на властта – полицията, охранителните фирми, институции като НОИ и НАП, като много от аспектите на „мафиотската“ сюжетна линия се асоциират с търсенията, постиженията, естетиката и поетиката на автори като Роберто Савиано /“Гомора“/, Марио Пузо /”Кръстникът“, “Сицилианецът“/, Александър Томов /„Килър“, „Корупция“, „Новобогаташи“/, Христо Калчев /“Калигула бесния“, „Нерон вълкът“, „Цикълът на Месалина“/… От друга страна до голяма степен авторът допълва и търсенията и постиженията на родни автори като Златомир Златанов, Димитър Коруджиев, Захари Карабашлиев, Алек Попов, Иван Голев, Георги Величков, Ивайло Дичев, Мария Станкова, Здравка Евтимова в жанра „философско-психологическа“ проза.
Усещането за модерност на повествованието се дължи на арсенала от изразни средства: кинематографичните ракурси и техники на повествуване /до голяма степен романът „Стъкла в очите“ е и кинороман, изграден по правилата и закономерностите на седмото изкуство, с усещането за задъхана динамика на действието и монтажа, с излъчващ сила и запомнящ се ефектен диалог с дълбока пластичност и метафорични есенции, като определено писателят демонстрира и сполучлив афинитет към притчово-сентенциозното мислене, към аналитичните, впечатляващи квинтесенции/, а също иронията, гротеската, позитивизма като вид „житейска философия“ на някои от централните персонажи, силният интензитет в метафоричната фреквентност на чисто художествено-стилистични средства, явният интерес към авторефлексия, психоанализа, философско-екзистенциални инвенции и аксиологически, хипотетично-вероятностен екскурс в територията на вечната, перманентна война на личности и коалиции по интереси…Стилът на писателя е определено минималистичен, т.е. с минимален арсенал от средства, постига максимален семантичен ефект, като особено голямо значение в творчеството му има „детайлът“, към който писателят насочва и част от метафорично-иносказателния, метонимичен прочит и интерпретация на основните теми, идеи, концепции и перспективи /хоризонти и нива на очакване/…Изключително силни и проникновени са философско-психологическите му анализи в КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА, така както и в първия му роман „Лагерът на невинните“, доминиращ характер имат концептуалните въпроси за Човека и неговите личности, превъплъщенията му в процесите на еволюцията, раздвоението на личността, обсесиите и зависимостите от „измамните блаженства“ на Съвременността – платен секс, хазарт, наркотици… а също насилието, стигащо до убийство, отмъщението… всички вектори в семиотичните посоки на търсения, откривателства, победи, поражения, възходи, падения… – тази странна синусоида на житейското случване… В същото време нравствените тези и послания са деликатно поднесени, без дразнещия с дидактиката си размахан пръст на „моралния стожер“.
Из „Птици в нощта“: За книгата „Орлово проклятие“
В чисто условен план романът може да бъде разделен на две части, като в първата се охарактеризира интелектуалното и духовно постъпателно развитие на персонажите, тяхната чисто житейска еволюция и доминиращите приоритети в ценностната им система: на „златотърсачката“ Мая Пърнаска и нейната обгрижваща и любяща майка Дулсинея; на Венци, превърнал се от фаворит в аутсайдер и завършващ житейския си път като „стъкломан“ /измислена дума, представляваща своеобразна метафора на индивидуалния бунт към свобода и разкъсване на догмите, каноните и деструктивните, закостенели морално-етични мрежи – в този смисъл може би имат място и асоциациите с „Коса“ на Кен Киси и Милош Форман/; на мафиотският бос Пингвина; на полковник Тотев с неговите гротескно-пародийни маневри и девиантни модели на мислене и поведение в нормални-тривиални и в критични, съдбовни ситуации; на женските персонажи от архитектурно-проектантското бюро, където завършилият в САЩ Венци работи, като особено сполучливо авторът се справя именно с анализа на непредвидимата и непредсказуема женска психика – амбивалентността на мисленето и поведението, завидният прагматизъм в алгоритъма и ирационалният процес на „бартера“ на женските прелести с материални, предимно, ценности, странната и ирационална трансформация на слабостта в сила, респективно привидната доминация в слабост…Много доброто познаване на психологията, нравите, моделите на мислене и поведение на хората от „подземния свят“ придава допълнителна естетическа убедителност и художествена ефективност на креативните му търсения и сполучливите резултати в този чисто ПСИХОГРАФСКИ аспект на изображение…
Втората част на романа разгръща действието, което постепенно набира скорост и достига до главоломно динамизиране на случващото се, прибавяйки елемента „екшън“ към характеристиките на текста и оставяйки читателя без дъх. В същото време проникновени са страниците на диалога между Венци и доктора-психиатър, при който се разкриват механизмите в моделите на човешкото поведение, анализират се етюдите на социално-психологическите подстъпи в чисто житейско-праксиологически аспект… Затова романът има изключително голяма практическа насоченост към читателската аудитория – реципиенти от всички възрастови генерации. „Изградената йерархия внася ред и сигурност“, е една от многото сентенции на писателя, базирана на трансперсоналната психология на американеца Ейбрахам Маслоу, чиято концепция за „пирамидата на потребностите“ и хипотетичните теории за личността, са основа за психографските интерпретации и тълкувания на персонажите /художествените образи в романа – както на персоналните герои, така и на абстрактните, персонифицирани категории – Страхът, Страданието, Извращенията, Любовта, „Стокхолмският синдром“, чувството за Справедливост, Ред и порядък в обществено-социалния Хаос…!/ В петстепенната субординационна скала/пирамида на американския психолог Екзистенцията човешка започва с физиологичните нужди на ОЦЕЛЯВАНЕТО /храна, вода, сън ,здраве/, СИГУРНОСТ /подслон, безопасност, обезпеченост/, ПРИНАДЛЕЖНОСТ /любов, семейство, общност/, УВЕРЕНОСТ /слава, уважение, самоуважение/, САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ /духовност, постижения, учение/ като авторът на романа доразвива идеята, че всяко от тях е различно стъпало към щастието. Писателят обаче умело включва като контрапункт и довода, не лишен от основание, че „всичко е в главата…“ и с това дообогатява множеството диалектически пластове на текста – позволявайки всеки от читателите като барон Мюнхаузен да се идентифицира и попадне в обсесията на собствената тема за оцеляването и спасението като първа стъпка към СЕБЕПОЗНАНИЕТО и САМОАНАЛИЗА – първи стъпки в подстъпа на хармонията, симетрията и себеотъждествяването с ПРИРОДАТА, ХОРАТА, НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА и най-вече със СЕБЕ СИ!!! Това всъщност е и една от основните ИДЕИ в романа, метонимично- индиректно внушена по пътя и със средствата на модерните сугестологични техники!
Практически зад острата фабулност и занимателна сюжетност на романа /предимно в криминално-психологически аспект/, писателят конструира и с филигринна техника, ерудиция и завиден интелект предлага достатъчно задълбочено, но и в семпъл, популярен вид свои персонални философско-естетически и социално-психологически версии, достатъчно убедително и ефектно в модуса на аксиологическия алгоритъм на познанието и ценностите в съвременното ни модерно, но и объркано, противоречиво в онтологичния си генезис общество!
„Мозаичната“ композиция на романа не го прави фрагментарен, а в глобалната си и монолитна цялост е всъщност „Роман на равносметката“, комплицирал най-добрите тенденции от постиженията на автори като Васил Попов – „Времето на героя“, Павел Вежинов – „Бариерата“, Светлозар Игов – „Елените“, Димитър Коруджиев – „Подозрението“, „Градината с косовете“, „Коридори в дъжда“…
Мисля, че авторът е своеобразен енциклопедист, тип „ренесансова“ личност, разчитащ на ерудицията, интелекта, духовното и рационално познание, авангарден в търсенията си, експериментатор по дух и техники на словесния изказ, залагащ на високата интелигентност на читателите си, които действително държат в ръцете си една истинска христоматия по съвременно познание, далеч надхвърлящо локалното и регионалното, а ситуиращо универсално-космополитното в глобален интелектуален аспект!
Петър Хаджинаков
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.