СТОЙЧО МАДЖАРСКИ НА 80 ГОДИНИ
ФРАГМЕНТ ОТ 1837 ГОДИНА
До болка бяло е край Черната река.
Да би могла да види Гончарова
дантелите на тая тишина.
И как угрижените секунданти
броят по десет крачки във снега…
И как с припряна суета надничат
на дулото в коварната тъма…
Да би могла да види Натали
как се изправя призракът Дантес
и как презрително го подминава,
поборникът за тъмната ѝ чест,
превърнат и на дявол, и на Бог…
Да би могла да чуе Гончарова,
как злобно чатка с човка пистолетът
и как се срутва цялото небе
със вик над заледените полета.
Да би могла да чуе Натали,
как дълго броди изстрелът в гората
и как тревожно гарванът кръжи,
навярно зърнал кървавата струйка,
под тъмната наметка да сълзи…
Да би моглата види Гончарова…
Да би могла да чуе Натали…
Из „Птици в нощта“: Един млад старозагорски талант
ТИШИНАТА
Тишината е огромна сила.
Тишината е безкрайна мъка.
Глъхне във овраг и край могила,
и будува на босилек в стръка.
Тя е ехо, вик от планината,
който във недрата ѝ лудува.
Тя е бряг, притихнал в тъмнината –
по-добре прибоят да се чува…
Само в нея мога аз да светя,
да се вслушвам, паднал на колене,
хаоса във мене да усетя,
след това във цялата вселена…
И докато после ред въвеждам
в болката, която ме изгаря,
чухалът над мен да се навежда
и поличбите си да повтаря..
Не, не ми изпращай светлината –
болни са очите ми, немеят.
Изпрати ми, Боже, тишината –
всичко друго се намира в нея…
СВЕТКАВИЦАТА
Като човешката душа си ти,
светкавице – зареждаш се
с далечни и безкрайни странствания.
В утробата на бързащите облаци,
в които си зачената, се сбират
яростта и свободата на земята.
Гордее се със теб овчарят –
застанал сред овцете си, с възторжен страх
той благославя твоя огнен меч,
макар че може сам под него,
безмълвен ненадейно да се срути…
Безпомощни да те възпират,
разкъсаните облаци се блъскат,
изтръпнали от твоя вик,
изсипват щедростта си на земята.
И се събират пак в безсмислен напън
да те укротят. О, те не знаят,
че от тази безполезна ласка
започва твоето рождение – по-дръзка,
ЗАРАТА публикува от първия брой на списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
