Повишението на безработицата до 5,2% през юли е завръщане към естественото състояние на пазара на труда в България след достигане на исторически минимум по време на възстановяването от пандемията през 2022 г. Няма реално свиване на пазара на труда показват и данните на НСИ за наетите, като има ръст в туризма, здравеопазването и ИКТ сектора. Това коментира Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Повод за притеснение е, че виждаме спад на наетите в преработващата промишленост. Това може да е отражение на неспособност на сектора да намери подходящи кадри или заради инвестиции в капитал, които правят човешкия фактор по-малко важен.“
През последните две години големият източник на безработни бе туризмът, който сега добавя нови работни места, въпреки че все още не се е възстановил до нивата от 2019 г. Има свиване в колцентровете и BPO услугите, но не и гигантски отлив, но секторът няма да бъде големият двигател на нова заетост от миналото, каза Николов. Навлизането на изкуствения интелект все още не е засегнало драстично работата на програмистите и ИКТ секторът отбелязва 5% ръст на заетите, добави той.
„Земеделието също се справя доста добре, отразявайки сериозното пренареждане на международните пазари на храни, в които България играе все по-важна роля.“
В Южна България продължават да се засилват процесите на трудова миграция, като общо 0.5 млн. българи са пътували извън границите на местата, където живеят, до работното си място; по-слабо развитата инфраструктура възпрепятства тези процеси в Северна България.
Нетният износ е основната причина за спад в ръста на БВП до 1.8% към второто тримесечие, като е положително, че данните на НСИ съвпадат с прогнозите на МФ и заложените нива в бюджета, каза Николов.
„Големият въпрос е дали този ръст ще успее да се задържи през следващите две тримесечия, тъй като виждаме ясен низходящ тренд спрямо първото тримесечие. Основни фактори не подкрепят очакванията, на които е базиран наскоро внесеният бюджет, че ще задържим този процент на растеж от 1.8% до края на 2023 г.“
Забавянето в търговските партньори на България в Европа и проблемите в Китай оказват силен ефект върху икономиката, като това негативно отражение ще се види в данните за следващите две тримесечия, каза Николов. Крайното потребление в страната все пак остава стабилно на фона на високата инфлация заради ръста на заплатите и доходите.
Месечната инфлация отново започна да расте, достигайки 0.9% през юли, заради ръста на цените на туристическите услуги, които от своя страна отразяват поскъпването на горивата и храните. Увеличаващите се цени отдалечават страната от влизане в еврозоната през 2025 г., като годишната инфлация от 8%-9% е доста над средноевропейските нива и критериите за членство, предупреди Николов.
„На този етап няма очевидни причини, поради които България да получи подобно на Хърватска изключение от изискванията. Трябва да намесим и един геополитически въпрос – присъединяването на България към еврозоната е очевидният начин, по който страната бива допълнителн интегрирана в рамките на евроатлантическия блок. Това включва и присъединяването на България към Шенген. Възможно е тези геополитически предпочитания да натежат над стриктния фискален консерватизъм и спазването на фискалните правила.“
Повече за трудовата миграция в страната и последната макроикономическа прогноза на БНБ може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
