Предстоящата ескалация на конфликта в Украйна ще доведе до свиване на разходите на домакинствата и влошаване на БВП. Вероятно ще се влезе в рецесия през първото тримесечие на 2023 година. По-високата инфлация в България се дължи на „не толкова добрата конкурентна среда“, а непремереното и негативно говорене от страна на български политици на върха „нанесоха вреди на богатството на България“. Избухването на инфлацията започна с ирационалното поведение на потребителите след пандемията, като тя бе ускорена от поскъпването на енергоресурсите и войната в Украйна. Това коментира финансистът д-р Боян Иванчев в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
По-високата инфлация в България, както и в страни като Полша, Чехия, Прибалтийските републики и Унгария гостът обясни с „по-ниската степен на конкуренция в нашите страни“. „Вероятно има значение и договарянето или картелизацията на определени цени или на определени сектори в нашата икономика. Водещото е не толкова добрата конкурентна среда и съответно по-ниска ефективност. Когато имаме по-ниска ефективност, производителите и търговците на дребно на услуги и стоки се опитват, при поскъпване на изходните, базови суровини, да прехвърлят механично това повишение върху цените на едно и дребно. От там и по-високата инфлация при нас“.
Инструментариумът за овладяване на инфлацията на БНБ в условия на валутен борд е ограничен в сравнение с една пълноразмерно работеща централна банка. Това, което би могла да направи, е да увеличи минималните задължителни резерви с цел да се изтегли ликвидност от икономиката, каза финансистът.
„Повишаването на лихвения процент от страна на централната банка е символично, защото няма отношение към лихвените проценти на междубанковия пазар и няма отношение към лихвите по кредити и депозити. Другото, което можеше да направи по-рано и по-категорично БНБ, е да увеличи значително по-рано и с по-големи стъпки антицикличния буфер – отново с цел изтегляне на ликвидност. Четвъртото, което беше възможно тя да направи, е да задължи или да препоръча на търговските банки в общите условия, когато те формират лихвени нива по кредити, към надбавката, която е фиксирана в техните кредитни продукти, плаващият компонент да бъде базиран на EURIBOR, а не на местни средни лихвени проценти по депозити. Защото на местно ниво търговските банки поддържат много ниски, почти нулеви средните депозитни нива“.
В САЩ 30-годишните ипотеки, тръгвайки от 2,7%, сега се колебаят между 6,5% и 7,2%. Има категорична спирачка на този пазар. Има намаляване на търсенето и намаляване на цените. В Европа, в дадени страни, се случва същото, като най-изявеният пример е пазарът на недвижима собственост в Швеция, където има над 12% спад, посочи събеседникът.
В България „търговските банки имат независима политика на креация на пари от нашата централна банка“, каза още д-р Иванчев. „През последните две години нашите банки предпочитат по-ниския риск – да кредитират домакинства с ипотечни кредити, вместо да кредитират по-активно бизнеса и да бъдат по-гъвкави към неговите нужди. За мен това не е добра политика. Не считам за редно ипотечните кредити да са по-евтини от тези в Германия и това е в известен смисъл волунтаристично и опасно за българските семейства с по-ниски доходи. Те чисто психологически се подведоха, че тези, които имаха спестени пари, започнаха да бягат от инфлацията и да ги спасяват през недвижима собственост. Хората с по-ниските доходи взеха ипотеки, за да направят същото, но тези ипотеки рано или късно ще поскъпнат“.
„Избухването на инфлацията е следствие не на елегантните икономически модели, а на поведенческите финанси“, обясни гостът. „Идва един момент, в който потребителите казват: имам пари в брой, не искам повече да страдам заради пандемията, излизам навън и плащам 50% повече за нов автомобил, например. Това ирационално поведение на потребителите, което се обяснява чрез поведенческите финанси, вече подкара тази инфлация, която беше ускорена от поскъпването на енергоресурсите и войната в Украйна“.
След решението Германия и САЩ да изпратят танкове в Украйна „ще се усили психологическата когнитивна склонност към консерватизъм у хората. Те ще видят, че този конфликт, войната всъщност не се уталожва. Нейният контраст и рязкост се увеличават. Това означава засилване, според поведенческите финанси, към консерватизъм и намаление на потреблението. А когато има намаление на потреблението, можем да очакваме намаление на брутния вътрешен продукт. Можем да очакваме увеличение на безработицата, защото търсенето намалява, а тогава производителите на стоки и услуги намаляват производството и освобождават служители. И в крайна сметка стигаме до намаление на БВП“.
„Ако гледаме данните класически, тоест две тримесечия намаление на БВП, за миналата година имаме 7 страни от ЕС, които са в рецесия, както и САЩ. Но в САЩ рецесията се обявява само от NBER, която е съставена от университетски преподаватели“.
Във връзка с предстоящата ескалация на конфликта в Украйна ми се струва, че това ще доведе до допълнително свиване на обикновените разходи на домакинствата, което ще доведе до влошаване на БВП и вероятно наистина ще се влезе в рецесия през първото тримесечие на 2023 година. Още повече, че най-вероятно предстои поредно вдигане на лихвения процент в САЩ, а след това може би поредно вдигане на лихвите от ЕЦБ.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
