„Нямаме абсолютни нищо какво да направим в България, за да спрем рецесията. Ако някой мисли, че с увеличаване на заплати и допълнителни фискални стимули ще преодолее инфлацията, това ще доведе до взрив на икономиката. Индикаторът на OECD за потребителското доверие в бъдещето е на абсолютно най-ниската си точка, откакто е създаден.“ Това коментира д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Според него бърз край на войната в Украйна няма да овладее ситуацията с неминуемата рецесия и инфлацията, която ще бъде пречупена от мерките на Федералния резерв в САЩ и Европейската централна банка.
Финансистът не спести критиката си към управляващите. „Последното правителство водеше поне частично проинфлационна политика, но отделно в България се наблюдава неумело поведение на БНБ, която не успя да вдигне минималните задължителни резерви на търговските банки, късно въведе капиталовите буфери, и остави банките сами да определят плаващия компонент на ипотечните кредити. Лекото забавяне на ръста на инфлацията на годишна база (17.7% през август) се дължи на чисто вътрешни причини – намаляване на вътрешното потребление, което предхожда рецесия, в която България би трябвало да влезе най-късно през първото тримесечие на 2023 г.“, каза гостът.
След серия задържане и спадове на цените, освобождаване на служители и свиване на потреблението, неминуемо ще следват фалити и затваряне на бизнеси, смята Иванчев. „Още повече когато говорим за икономически модели на страни, които не са енергийно ефективни, както е в България, или някои сектори са с ниска производителност. Този сценарий е може би с вероятност над 55%.“, каза той.
Рецесията ще има различни ефекти върху различните части на имотния пазар, коментира той.
Д-р Иванчев прогнозира сериозен ефект на рецесията върху различните части на имотния пазар и предположи, че при структурния дефицит на качествени жилища у нас най-вероятно евтините квартали и имоти ще пострадат много, докато другите ще запазят цената си или спадът ще бъде по-малък. „Може да се наблюдават FOMO ефекти (страхът да не пропуснеш) върху инфлацията и жилищния и кредитен пазар в България“, обясни финансистът.
Като грешка той определи решението на Българска народна банка да разреши на търговските банки да формират плаващия компонент на ипотечните кредити по средна цена на депозити в България. „По този начин частично БНБ се отказва от контрола върху създаването на парите, смята финансистът. „Търговските банки участват в създаването на пари чрез кредитирането на клиенти, като това може да бъде ограничено чрез поскъпването на кредита“.
По думите на д-р Иванчев ако плаващият компонент на ипотечните кредити беше обвързан не със средната цена на депозити в България, който е в прерогатива на търговските банки, а например с Euribor, вече щеше да има ефект от поскъпване на ипотечните кредити в България.
„Има субституция (заместване) от търговските банки на политиката на централната банка, което е абсурдно. Вместо да има трансмисия на политиката на ЕЦБ към България, ние позволяваме на вътрешни причини да движат този пазар в рамките на 15 млрд. лева“, каза още финансистът.
Ще започнат ли фалити и затваряне на бизнеси заради енергийната криза в сектори с ниска производителност? Закъсня ли България да планира нов дълг от около 2 млрд. евро по седем и дванадесетгодишни облигации? Какви грешки допусна правителството при управление на дълга? Поставена ли е на изпитание макроикономическата стабилност с 6% бюджетен дефицит? Основателни ли са притесненията на Европейската централна банка, че вдигането на основните лихвени проценти ще предизвика нова дългова криза в страни като Гърция, Италия, Испания, Франция?
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
