Eвропредседателството ни започва тревожно, заяви вицепрезидентът
Документът е насочен срещу насилието над жени, а у нас дискусията се плъзна по повърхността, убедена е Йотова
Споровете за Истанбулската конвенция са спорове за нищо. В този документ става дума са борба срещу насилието над жени, за правата на жените. Не става дума за гей бракове и трети пол.
В това бе категорична вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе гост на предаването „Лице в лице“ по БТВ. Йотова каза, че е работила по документа още от 2006 г. като депутат от БСП, когато се зародила идеята за него. Това е конвенция на Съвета на Европа. Тя трябва да бъде съобразена със спецификите на националните законодателства, изтъкна Йотова.
„За мен беше изненада начинът, по който се е развила дискусията в Министерския съвет. Някои от министрите, гласували против, ми довериха, че не са се запознали с документа, а са се предоверили“, посочи Илияна Йотова.
„Познавам генезиса на този документ. Дискусията, която се проведе, бе твърде емоционална, но нямаше нищо общо с Истанбулската конвенция“, продължи тя. И припомни, че Истанбулската конвенция се е появила в момент, в който страшно са скочили престъпленията срещу жени.
„Не става дума нито за „трети пол“, нито за гей бракове, документът е насочен срещу домашното насилие“, повтори на няколко пъти тя. Домашното насилие води до ужасяващ процент до трафик на жени с цел сексуална експлоатация, обърна внимание Йотова. И припомни, че България е на второ място по трафик на хора.
„Тук говорим и за възпитанието на децата – това, което виждат вкъщи, за да не се чудим после откъде идва насилието по улиците. Цялата конвенция в документа е изградена върху отношенията между двата пола – мъже и жени. Говорим за борба с стереотипите като този, например, жената да си стои вкъщи до печката и да няма възможност за избор на друга социална роля. Всичко друго са измислици и спекулации!“, каза още Йотова.
„България не би трябвало да се съгласява с узаконяването на гей браковете. Но тази тема няма нищо общо с Истанбулската конвенция“, каза още тя. Критиките към конвенцията, когато тя бе замислена, бяха от католическия свят, заради правото на аборт, припомни Йотова.
В началото на разговора в студиото на БТВ Илияна Йотова отговори и на въпроси, свързани с шесторното убийство в Нови Искър, убийството на Петър Христов – престъпления, извършени в началото на европредседателството ни.
„Много тревожно начало на годината и европредседателството. Едва ли в една такава напрегната ситуация можем да се съсредоточим върху важните послания към нашите европейски партньори“, заяви Илияна Йотова.
„Единственото лекарство е компетентното и бързо разрешаване. Само това може да убеди нашите европейски партньори, че сме стигнали критериите, заради които сме в ЕС“, изтъкна Йотова.
„Не ми харесва една теза, която се налага. Като се започне от мръсния въздух и стигнете до корупцията – това го има и в другите страни“, каза още тя. И продължи: „Това не може да бъде сериозна теза на хора, които са избрани да решават проблемите на обществото!“ „Има и друга теза – че една част от законите се правят заради нашето председателство на Европейския съюз. Ако е така, това е много жалко. От години ЕС не вярва на такива хаотични или измамни движения – имаме примера с Полша от последните седмици“, даде пример вицепрезидентът. Законите срещу корупцията са важни за нас, подчерта тя.
Илияна Йотова отговори и току-що отхвърленото вето на президента Румен Радев върху антикорупционния закон.
„За съжаление това е печалният извод (отхвърлянето на антикорупционния закон). Действаше се – щом като има закон на БСП, той трябва да бъде отхвърлен и да се приеме само законът на управляващото мнозинство, щом като има вето на президента – то трябва да бъде отхвърлено. По време на обсъждането в правната комисия, проследих го онлайн, не чух сериозни аргументи. Но има още един спасителен пристан и това е дискусията в пленарната зала, където могат да се чуят солидни аргументи. Не трябва така елементарно и по политически причини да се отхвърля нещо, което се очаква от всички нас“, изтъкна тя.
„Този закон няма да работи. Смущават ме „наказателните“ клаузи за хората, които съществуват в този закон. Как ще гарантирате, че този сигнал ще остане анонимен. У нас дискусията се плъзна по това кой трябва да оглави новият орган. Минаваме по линията на най-малкото съпротивление и по интригантската страна на въпроса“, каза още Илияна Йотова.
