60 години от смъртта на един от най-великите български карикатуристи, Илия Бешков (1901 – 1958), се навършиха на 23 януари 2018 г. Гениален творец, необикновен човек с активна гражданска позиция, Бешков вижда някои от най-бурните събития в историята ни през първата половина на ХХ век: Първата и Втората световна война, политически преврати и промени на властта…
[ad id=“263680″]
А само преди две години, през 2016-а, за първи път излезе в цялост личният му дневник. Освен спомените на Бешков, в изданието („Изток-Запад“) бяха включени още автентични документи от полицейското му досие и богат илюстративен и снимков материал.
В „Площад Славейков“ публикваха част от „Черната тедрадка“ на Илия Бешков, където е записал как е виждал обществено-политическите събития на времето си недолюбваният от властта творец, защо е смятал, че няма по-зловещо нещо от това комунист да изрече думата „мир“, наистина ли българите са забравили как да обичат родината си и защо е убеден, че руснакът е „порочен и невярващ“, „в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство“?
26 юни 1950 г.
Американският президент Труман заповяда военната намеса в Корея „срещу комунистите“. Това ще въвлече всички народи и всички хора във войната. Струва ми се, че тази „мярка за запазване на мира“ в няколко дни само ще се ожесточи и ще прерасне в тотална война. Смъртта има тънък слух и е отстъпчива. Всеки ще получи това, което е помислил или изрекъл, човек не бива да мисли вече, че има деца, жена, майка или живот – той трябва да мисли за нещо по-съществено. Човешкото непослушание разцъфва в благодатно божествено наказание. Да благодарим отсега за това наказание.
Юли
[ad id=“225664″]
Днес един свещеник ми каза, че Русия ще победи, защото руският човек търси винаги правдата. Тази е най-употребяваната дума и в Русия, и у нас. Аз не зная една употребявана дума доколко е достояние, копнеж или липса. Словото ще ни съди по-леко, когато ни липсва, отколкото когато е произнесено напразно. А за лъжата да не говорим.
Човек се затруднява цял живот да търси вода, за да утоли жаждата, но когато му определят единственото място с вода, в която лежи подут умрял кон, той ще загуби охотата да живее (от един приятел).
Юли 1950 г.
Аз съм карикатурист, (в края на краищата) „работата ми“ е да търся смешния, грозния, печалния и глупавия човек (извън мен и у самия мен). Но тъкмо това не мога да върша вече от доста време. Пълна криза – немощ, безсилие и безплодие сковават и мисълта, и чувството, и ръката. Какво е станало у мен и извън мен, какво е станало с човека у мен и извън мен? Явно е, че той не съществува (или аз не го виждам?!). Не. Ако съществуваше, той не би престанал да бъде смешен, глупав и затрогващ! Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си. Той няма своя нос, своя стомах, своето желание, своето действие – няма дори своята хвърлена сянка. Той е стопен в огромната лаборатория на… Той не е личност и не може да понесе никаква отговорност, да носи товара на присмеха, глупостта и огрозяването. Той е само виновен и тази виновност лежи във факта на неговото физическо съществувание. Какво може да се извлече и нарисува от това безсмислено същество, което не можеш да различиш от другото – то не издава ни звук, ни мирис, не буди ни жалост, ни укор. Огромното недоверие към него го е смазало и направило недоверчиво. Изнасилено – то е годно само за насилие. Смешният, грозният, печалният и глупавият човек е възможен само ако съществува достойният, хубавият, радостният и мъдрият – свободният. Разбира се, ако новият свят, какъвто е – щастлив и доволен, аз нямам основание да жаля за него, нито себе си да жаля, че не мога да рисувам, да го изобразявам (при това толкова своеобразно).
Още текстове от тетрадката на големия български карикатурист ще прочетете ТУК
