Имат ли пол хората без брак? Как трансфобията на българския съд предизвика пет кризи

Транс активистката Габриела Банкова прекрати гладната си стачка след 12 дни, но с това проблемите на транс хората в страната не приключват. Тези проблеми са свързани с пет сериозни кризи за България, предизвикани от Конституционния съд (КС) и Върховния касационен съд (ВКС).

Това е един от изводите в книгата „Юридическото признаване на пола в България. Настояще и перспективи“, издание на „Билитис“.

Авторите ѝ са Радослав Стоянов, Силвия Петкова, Галина Чеширова и Велина Тодорова. Те са юристи, а доц. Тодорова е и доктор по социология на правото. Тя е авторка на главата, в която се анализират решенията на КС и ВКС, довели до фактическа забрана на смяната на юридическия пол.

Т.нар. биологичен пол има различни измерения – хромозоми, хормони, външни и вътрешни полови органи, вторични полови белези и т.н. При някои хора те не съвпадат. Тези лица се наричат интерсекс.

Затова в книгата се уточнява, че транс лицата са онези, чиято идентичност не отговаря на гениталиите, с които са се родили.

Честотата на употреба на определени думи и изрази от гледна точка на употребяващия свидетелства за важността на това, което изразяват те. Велина Тодорова е преброила колко пъти се използват определени думи и изрази в мотивите Решението на КС от 2021 г., с което конституционните съдии заключиха, че полът има само биологичен смисъл.

Това е второто решение на КС след началото на кампанията срещу Истанбулската конвенция. В първото, от 2018 г., конституционните съдии (включително жените сред тях) заключиха, че Конвенцията противоречи на конституцията, а социалната роля на жената е да бъде майка.

„Семейство(то)“ се споменава цели 27 пъти в решението от 2021 г. „Традиционно“ или „традиционни“ – 14, „брак“ – 17, „религия“ – 7, „християнски“ (и производни на тази дума) – 6, „църква“ – 5, „бинарно понятие за брака“ – 7.

„Бинарно“ означава двоично – нещо, което се състои от две противоположни части. Например плюс и минус, ези и тура. „Бинарно понятие за брака“ значи, че бракът е само между мъж и жена, а не може да е между две лица от един и същи пол.

Ако нещо не се споменава от КС, това е думата „права“. Тя се среща само два пъти, но като част на заглавие, което се цитира.

Можем да използваме този метод, за да проверим колко често се използват тези понятие в Решението на ВКС, както и в самата Конституция на Република България.

ВКС употребява в решението си думата „семейство“ и производни на думата 7 пъти, за традиции в става дума 3 пъти, за брак – 15, за религия – 5, за християнство – веднъж. Думата „църква“ не се споменава. За бинарност става дума два пъти.

Думата „права“ се споменава 22 пъти – в документ, отменящ до този момент съществуващото право на транс хората да сменят юридическия си пол.

А как е в основния закон? В него за семейство и семеен живот става въпрос 3 пъти. Традиционното се споменава само веднъж. Думата „брак“ се среща 6 пъти, „религия“ – 7, за християнство и църква изобщо не става дума.

За това пък думата „права“ се споменава в конституцията цели 39 пъти.

От анализа на Велина Тодорова излиза, че КС и ВКС извеждат от конституцията не само човешките права, а и самата същност на човека. По-точно от превратния начин, по който интерпретират основния закон.

Авторката стига до извода, че според КС „конституционноправният статус на българските мъже и жени […] е сведен до статуса им на съпруг и съпруга […], т.е. полът е функция на брака“.

И задава логичния въпрос: „кое е първо – бракът или полът (човекът)?“

Защото, ако „лицето е в брак, то е или жена, или мъж, но ако не е сключило брак, става невъзможно да се определи полът му според конституцията“.

Ако това ви изглежда абсурдно, имате право. Но стъпвайки върху решението на КС, ВКС затвърждава този абсурд. В решението на Върховния съд вече не се говори за „бинарно понятие за брака“, а за „бинарното съществуване на човешкия вид“.

И двете съдилища обличат мотивите си, довели до ограничаването на правата на транс хората, в множество религиозни аргументи. А според конституцията религиозните институции са отделени от държавата.

Анализът на Велина Тодорова разглежда последиците от решенията на КС и ВКС, които водят не само до ограничаването на правата на транс хората в България, както и на ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс, интерсекс) хората като цяло. Те предизвикват пет кризи, които засягат цялото общество.

• Първата криза е в правовата държава и във върховенството на правото. Според авторката решенията „са индикатор за очертаващия се откровен национален нихилизъм към международното право в областта на правата на човека“. Те представляват връщане назад и отдалечаване от демократичните съюзи, от които България е част – ООН, ЕС и Съвета на Европа. В резултат на тези решения Европейската конвенция за правата на човека става практически неприложима в България.

• Втората криза е в юриспруденцията, тоест в правораздаването. КС, а след него и ВКС, де факто забраняват на съдилищата да правораздават по своя преценка и в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела за промяна на юридическия пол на транс хора.

• Третата криза е политическа. Решенията на КС и ВКС „допринесоха България да се позиционира в групата на държавите, които не споделят ценностите на Съвета на Европа и на ЕС“ и на повечето държави в ООН. Те са потенциал за отклонение от демократичното ѝ развитие.

• Четвъртата криза е социална. Решенията на висшите съдилища водят първоначално до отхвърляне, а след това до осакатяване на промените в Закона за защита от домашното насилие, а това излага цели групи на риск от насилие. Думата „джендър“ се заличава от университетски програми и изследвания, а джендър стереотипите, като например, че жената трябва да бъде най-вече майка, се официализират.

• Петата криза е, че КС вече няма легитимност като съд по правата на човека. Това означава, че българските граждани и всички хора, които живеят в България, не могат да очакват, че техните права ще бъдат защитени от Конституцията. Защото за КС, който е овластен да тълкува Конституцията, човешките права не са важни.

Гладуващата пред Съдебната палата Габриела Банкова твърдеше, че протестът ѝ е не само заради нейния случай, нито дори за правата на ЛГБТИ хората в България, а за съдебна реформа. Тя има право. Защото правосъдието в демократичните страни не игнорира човешките права.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.