На 27 юни беше обявена първата кандидатура за кмет на София за местните избори през есента. Става въпрос за Васил Терзиев, който ще бъде общият кандидат на партиите “Продължаваме промяната” (ПП), “Демократична България” (ДБ) и “Спаси София”.
Освен опитен предприемач и основател на една от най-успешните софтуерни компании в България, Терзиев е и потомък на хора, заемали важни постове в репресивните структури на Държавна сигурност (ДС) през социализма. В дните след обявяването на неговата номинация за кмет именно принадлежността на роднините му към ДС се превърна в основна тема на дебатите около избора на Терзиев.
Връзката с ДС на хора, които участват в политическия живот на България след началото на демократичните промени през 1989 г., е важна и чувствителна тема – особено за представителите на антикомунистическата десница. Засега обаче темата почти изцяло измества разговора за бъдещото управление на София и проблемите на града, за чийто кмет Терзиев се кандидатира.
Номинацията на Терзиев
Васил Терзиев е надпартиен кандидат, добре образован и успешен в работата си като предприемач и инвеститор. До момента той не е заемал публични длъжности, нито е изразявал активна политическа позиция. Изключение прави подкрепата му за правителството на Кирил Петков в навечерието на вота на недоверие, с който то беше свалено през юни 2022 г.
ПП, ДБ и „Спаси София“ се обединиха около Терзиев като общ кандидат за кмет, защото по този начин виждат по-добра възможност да победят ГЕРБ в столицата.
ГЕРБ е управляващата партия в София през последните 18 години. От 2005 до 2009 г. кмет беше председателят на партията Бойко Борисов, който след това беше премиер начело на три правителства до 2021 г.
От 2009 г. кметския пост в столицата заема Йорданка Фандъкова. През януари тя обяви, че няма да се кандидатира отново. От ГЕРБ още не са обявили новия си претендент за поста.
Събитието, на което беше представена кандидатурата на Терзиев, очерта три основни цели за предстоящата кампания за местните избори – убедителна победа на първи тур, мнозинство в Общинския съвет, както и превръщане на София в европейски град за пример.
Как дебатите за Терзиев станаха дебати за ДС
Темата за управлението на столицата обаче остана на втори план в публичната дискусия около Терзиев, както и в медийните му изяви. Повече интерес предизвикаха връзките на кандидата с репресивните структури на Държавна сигурност – комунистическото разузнаване отпреди 1989 г. и един от основните инструменти на тоталитарната власт.
През социализма ДС въдворява в лагери хора, заподозрени като “врагове на народа”, прави опити за покушения над противници на режима (някои от тях успешни – като убийството на писателя и журналист Георги Марков) и провежда т.нар. “активни мероприятия” като насилствената смяна на имената на българските турци.
Още на 23 юни председателят на комисията за разкриване на досиетата на ДС в периода 2001-2002 г. Методи Андреев разказа в телевизионно интервю за участието на роднини на Васил Терзиев в ДС. Стана ясно, че дядото на кандидата е дългогодишен началник на Трето управление на ДС, което се е занимавало с военното контраразузнаване.
Бащата на Терзиев – Александър Терзиев, е бил офицер в Първо главно управление на ДС, посветено на външното разузнаване. С подобно минало са братът на дядото и чичото на Терзиев.
Само едно от цитираните имена се открива в актуалния списък с хора, проверени за сътрудничество към ДС – името на чичо му Павел Терзиев. Последно той е бил щатен служител в Пето управление на ДС, което е осигурявало охраната на партийните ръководители в Народна република България.
След 1990 г. е бил началник на отделение в Националната служба за охрана (структурата, която наследява Пето управление) – затова и присъства в списъка, поддържан от комисията по досиетата. Според закона в него се включват само хора, които са заемали или са били кандидати за публичен пост в годините след 1990 г.
На 30 юни основателят на сайта Desebg Христо Христов публикува отворено писмо, адресирано до Терзиев, с молба кандидатът да даде съгласие да се разсекретят и документите за баща му и дядо му от архива на ДС. По действащия закон за досиетата няма как да се даде достъп до подобни архивни документи без съгласието на преките наследници.
В интервю за бТВ от 2 юли Терзиев заобиколи въпроса дали смята да предостави такъв достъп. Вместо това той каза, че е “по-важен другият въпрос – да прочетем цялата страница, за да можем да завършим главата.”
Две позиции за миналото на Терзиев
Участието на роднини на Терзиев в структурите на ДС предизвика две основни реакции. Според едната човек не може да бъде съден заради действията на своето семейство, а според другата Терзиев трябва да поеме лична отговорност за произхода си и да се разграничи от него.
За първата позиция се застъпиха представители на подкрепящите Терзиев партии. С публикация във Фейсбук от 2 юли съпредседателят на ПП Кирил Петков разказа за преживяванията на своите баба и дядо, които са били подложени на репресии от комунистическия режим, и обясни “защо като внук на хора, които са били в лагер, заставам зад Васил Терзиев”.
“Всеки трябва да дефинира себе си през собствените си действия, защото само те наистина показват що за човек си”, написа бившият премиер от ПП.
В коментар за Дойче веле от 2 юли политологът Даниел Смилов също застъпи позицията, че “на Васил Терзиев, който е бил на десетина-дванадесет години при падането на комунизма, не може да му бъде вменявана вина за действията на ДС или за влиянието ѝ по време на българския преход.” Според Смилов такова вменяване е “лицемерно” предвид факта, че много сътрудници на ДС (а не просто роднини на такива) и досега участват активно в политическия живот.
На последните парламентарни избори, които се проведоха на 2 април тази година, кандидати за народни представители бяха 48 сътрудници на ДС.
Както опоненти на ПП и ДБ, така и техни поддръжници, заеха друга позиция и настояха Терзиев да поеме лична отговорност за миналото на роднините си като осъди и техните действия като сътрудници на ДС, а не само общите престъпления на комунистическия режим.
В текст за “Портал Култура” Чавдар Гюзелев написа, че “е задължително да чуем ясно и конкретно какво мисли кандидатът за кмет на София за миналото на роднините си, разграничава ли се от него, осъжда ли го”. Още повече че въпросите за репресиите на ДС са много важни именно за политиките на формации като ДБ, които са сред подкрепящите Терзиев.
На 29 юни председателят на гражданското сдружение “Боец” Георги Георгиев публикува 15 въпроса към Васил Терзиев, сред които такива, които засягат дейността на роднините му в ДС.
“Бихте ли проверили какво е правил вашият дядо, бихте ли се информирали и бихте ли уведомили гражданите за мнението, което ще формирате тогава за неговата дейност?”, гласи един от въпросите.
След среща с Терзиев Георги Георгиев го призова да оттегли кандидатурата си. По думите на Георгиев, Терзиев е поел ангажимент публично да отговори на въпросите.
Как отговори Терзиев
Още в първото си телевизионно интервю като кандидат за кмет Васил Терзиев определи комунистическия режим и репресиите на ДС като “изключително голямо престъпление” и зае “абсолютно категорична позиция” за разграничаване от тях. Унищожаването на интелигенцията, Народният съд и разстрелването на хора без съд и присъда – всичко това е “голям грях и не трябва никога да се повтаря”, каза кандидатът.
Въпреки това той добави, че няма основания да се притеснява от действията на своите близки в миналото, макар и да не е познавал много добре някои от тях – например дядо си, който е починал през 1992 г.
В следващите си медийни изяви Терзиев започна да се извинява за миналото на роднините си. “Не знам какво са направили, но аз искам да се извиня, защото смятам, че е силно неправилно това да мачкаш хората заради техните убеждения и не искам това да се случва в обществото ни днес”, каза той в интервю за подкаста “Говори интернет”.
“Никой не се е извинил. Аз искам да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били от тези структури”, повтори Терзиев в интервюто си за бТВ на 2 юли.
Предприемачът сподели, че е очаквал темата за ДС да излезе на дневен ред, защото е част от миналото му. Отново обаче настоя, че няма от какво да се срамува, защото познава родителите си и знае в какви ценности е възпитан.
Освен извинения, Терзиев отправи и заявки – призова да се приеме закон за лустрацията и пое ангажимент в рамките на мандата си като кмет на София да изгради музей на комунистическия режим, който да разказва историите на репресираните.
Според Георги Куртев, който стои начело на предизборния щаб на Терзиев, кандидатът вече е успял да „затвори страницата“ и да изрази ясно мнението си за репресивния апарат на ДС.
„Очевидно нашето общество има болка, която трябва да преживее“, каза Куртев пред Свободна Европа. „И може би е добре, че повдигаме тази дискусия за обществото ни.“
А темите за София?
Дебатите за обвързването с Държавна сигурност са от голямо значение в държава, в която липсва официална политика за осмисляне и преодоляване на травмите от комунистическия режим. Сега обаче тази тема оставя настрана задълбочената дискусия за управлението на града, в случай че Терзиев спечели предстоящите кметски избори.
В интервюто си за бТВ предприемачът засегна част от значимите за София теми – по-качествени инфраструктурни ремонти, преодоляване на корупцията и създаване на нови детски градини и паркоместа. Към този момент Терзиев успява да ги засегне само повърхностно, макар и да казва, че е поел ангажимент за разрешаването на проблемите.
По думите на Георги Куртев, темата за ДС не присъства в срещите на Терзиев и екипа му с хора по места. „Това означава, че местните общности много повече се вълнуват от нещата, които приоритетно можем да направим за града.“
В сайта на Терзиев са описани три основни приоритета за София – модернизация на училищата, овластяване на районните кметове, както и прозрачност и дигитализация. Скоро ще бъде обявена по-детайлна програма, която ще показва планираните първи стъпки в управлението на София след изборите.
„Трябва да се чуят приоритетите и ние тепърва ще говорим за тях“, добави Куртев.
