Езикът, историята, цар Самуил. Доскоро това бяха най-често споменаваните теми, когато става дума за отношенията между България и Северна Македония.
Днес думите са малко по-различни. Все повече политиците в България споменават наред с другото и правата на българските граждани и хората с българско самосъзнание в Северна Македония. Те казват, че отношението към тях е лошо, но ако се подобри, София може да допусне Скопие да започне преговори за членство в Европейския съюз (ЕС).
Един от тези хора е Владимир Перев – автор в информационен сайт и председател на сдружение на македонски българи. Той казва, че българите в Северна Македония дълго са били обект на дискриминация и че това не се е променило и до днес. Затова подкрепя българските искания и смята, че тяхното изпълнение трябва да е условие за началото на преговорите на Северна Македония с ЕС.
“Несъмнено е, че това е правилната насока”, казва той и посочва, че смята ветото на България върху преговорите между Скопие и ЕС за единствения начин Северна Македония да бъде “принудена да приеме демократичните принципи на Европа”. Перев е един от авторите на писмо на македонски българи, което изразява подкрепа към сегашната българска позиция.
Различна ли е наистина тази позиция от предишната? И ще доведе ли промяната в начина на говорене на българските политици до решение на спора, който блокира преговорите на Скопие с ЕС?
От миналото към настоящето
България блокира началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС през ноември миналата година. За да започнат те, е нужно съгласието на всички държави членки, а България единствена гласува против.
Аргументът на България беше, че рамката за преговорите между Скопие и ЕС не отразява исканията на София. А те бяха езикът, на който говорят македонците, да бъде наричан „официален език на Република Северна Македония“, а Скопие да не подкрепя претенции за признаване на македонско малцинство в България. София постави и още едно условие пред членството на Северна Македония в ЕС – приемането на пътна карта за изпълнение на договора за добросъседство с България от 2017 г.
По-рано исканията бяха различно формулирани – Северна Македония “да признае миналото”, да признае, че езикът ѝ произлиза от българския, и да декларира, че няма териториални претенции към България.
Сега политиците поставят акцента върху правата на българите в Северна Македония.
Истинската същност на проблема в Република Северна Македония е системната дебългаризация.
“Истинската същност на проблема в Република Северна Македония е системната дебългаризация и унищожаване години наред на българското културно-историческо наследство в тази страна”, каза президентът Румен Радев по време на среща на върха между ЕС и Западните Балкани на 6 октомври в Словения. Той сравни отношението към хората с българско самосъзнание в Северна Македония с т. нар. Възродителен процес от 80-те години в България и каза, че те са подложени на “изтънчена асимилация”.
Радев каза още, че ключът към вдигането на българското вето е спазването на договора от 2017 г., за който България смята, че се нарушава от Скопие, както и:
- Българското малцинство в Северна Македония да бъде вписано в конституцията;
- Македонските българи да бъдат коректно отразени в националното преброяване в Северна Македония;
- “Историческата истина” в отношенията с България да бъда призната.
“Ние очакваме да спре този процес на дебългаризация, очакваме да се изкорени езикът на омразата, превратната представа и тълкуване за България от учебници, от музеи, от паметници, от публично говорене, от държавната политика. Тогава нашият народ и нашето общество са готови да кажат “да” на започване на преговорите. Ние искаме ясни правно обвързващи ангажименти”, каза Радев.
Според Катерина Колозова – професор по философия и директор на базираната в Скопие неправителствена организация Институт за социални и хуманитарни науки, промяната в начина на говорене на политиците в България не означава промяна на българската позиция.
Радев е наясно, че противоречи на всяко правило на политическата почтеност да не се зачита самоопределението на другите.
“Президентът Радев е наясно, че противоречи на всяко правило на политическата почтеност да не се зачита самоопределението на другите или да се влиза в проблематизиране на официалния език на друга държава, да се смесва политиката с науката (историография и лингвистика)”, коментира тя пред Свободна Европа.
“Затова той възприема чисто политически дискурс – правата на българските граждани в [Северна] Македония и речта на омразата. Докато е в сила рамковата позиция на българския парламент от октомври 2019 г. обаче, той не може да промени драматично позицията на държавата.”
Според Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил), българските искания по принцип не са добре прецизирани и често се използват различни формули.
“Често е трудно да се разбере какво точно иска София”, коментира той пред Свободна Европа. Новото в думите на Радев в Словения той вижда в споменатите от него анекс към договора от 2017 г. и пътна карта, чието подписване обсъждат София и Скопие.
“Има известно раздвижване, въпреки твърдия тон на президента.”
Решение ли е „планът 5+1“
В Словения Радев съобщи, че България ще настоява да види тези ангажименти в протокол или анекс, който да бъде подписан между България и Северна Македония. Такъв документ вече се подготвя от двете страни и се очаква да бъде готов в началото на ноември, стана ясно от изказвания на политици от Скопие. Според тях документът ще съдържа шест точки.
Румен Радев не съобщи за какво се отнасят тези шест точки. Българското Министерство на външните работи не отговори преди публикуването на текста на уточняващия въпрос на Свободна Европа.
Повече яснота за съдържанието им даде македонският външен министър Буяр Османи. По думите му, цитирани от македонската служба на Радио Свободна Европа, шестте точки включват въпроса за краткото име на държавата, въпроса за речта на омразата към България и българите, искането за реабилитиране на жертвите на комунизма, въпросът за работата на историческата комисия между двете държави и искането за ненамеса във вътрешните работи на България. Шестото допълнително изискване е признаването на българското малцинство в конституцията.
Това даде основание на македонските медии и анализатори да говорят за „план 5+1“.
Румен Радев каза в Словения, че анексът ще съдържа краткосрочни решения по шестте точки, които да бъдат изпълнени преди началото на преговорите, както и дългосрочни решения, които трябва да бъдат изпълнявани и наблюдавани през целия преговорен процес. Освен това България ще настоява изпълнението на пътната карта да бъде включено в рамката за преговори на Скопие за членство в ЕС, за да може напредъкът да се следи, каза Радев.
Според директорката на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева последният шанс тази година да се стигне до зелена светлина за началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС е срещата на върха на лидерите на държавите от ЕС на 16 и 17 декември.
Ако има добра воля между двете страни, може до Европейския съвет през декември да се стигне до решение.
„Ако има добра воля между двете страни, ако те се договорят и ако си извървят пътя, може до Европейския съвет през декември да се стигне до решение“, коментира тя през Свободна Европа.
Ако действително бъде подписан двустранен протокол между София и Скопие обаче той трябва да бъде одобрен от българския парламент, който ще бъде формиран след изборите на 14 ноември, посочва Чернева.
В началото на ноември, когато по думите на Румен Радев се очаква да бъде готов протокола, който да бъде оценен от българските власти и евентуално подписан, в България все още ще управлява назначеното от президента служебно правителство. По същото време в България ще се проведат и избори за президент и парламент, насрочени за 14 ноември.
Димитър Бечев очаква вдигане на ветото след изборите или при френското председателство на Съвета на ЕС в началото на 2022 г.
Според Катерина Колозова дори скоро да се стигне до зелена светлина от България за началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, това няма да значи промяна в позицията в дългосрочен план.
“Ако България даде зелена светлина сега, това ще бъде само за разблокиране на процеса на разширяване. Това в никакъв случай няма да значи, че можем да очакваме позицията на България да бъде по-мека по време на преговорите за членство.”
