Снимка: Bloomberg |
Във всички приказки за „по-добро изграждане“ и превръщане на икономиките в „подходящи“, „стратегически автономни“ и „издръжливи“ има неизразена, но трагична предпоставка. В продължение на десетилетия повечето развити икономики не положиха основите на бъдещето си, а тънеха в инвестиционна суша, която е още по-скандална, тъй като не се осъзнава, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
Между 1970 г. и 1989 г. делът на брутния вътрешен продукт, предназначен за инвестиции в шест от седемте най-големи икономики в света, е бил между 22,6 процента в САЩ и 24,8 процента в Германия. Седмата, Япония, е изключени със своите 35 процента.
От Г-7 само Канада поддържаше това ниво на инвестиции: нейните 22,5 процента през това хилядолетие са малко по-малко от 22,8-те процента от въпросния период. Всички останали успяха да демонстрират инвестиционните си нива от 1970-1989 г. само в четири случая: САЩ през годините на бума от 2000 г. и 2005-2006 г., и Франция през 2021 г.
И това е въпреки факта, че последните 20 години бяха ерата на по-ниски от всякога разходи за финансиране, както поради изобилието на пазара, така и благодарение на ултра разхлабената парична политика на централните банки. И с какво можем да се похвалим на фона на целия този евтин кредит? Две загубени десетилетия за инвестициите. Както кратко го казва икономистката Ани Лоури, „прахосахме ги“.
Франция и САЩ са инвестирали близо два процентни пункта от БВП по-малко през този век, отколкото през 70-те и 80-те години на миналия; Германия и Италия – с около 4,5 пункта по-малко; Обединеното кралство и Япония – съответно с 6 и 10. Това са огромни числа. Г-7 представлява годишен БВП от около 45 трилиона долара. Възстановяването на инвестиционните съотношения на тези държави може да запълни почти половината от глобалния дефицит относно 4-те трилиона долара, за които Международната агенция по енергетика (МАЕ) призовава във вид на годишни инвестиции в чисти технологии, за да достигнем нетни нулеви емисии до 2050 г.
Това са общите цифри за инвестициите, но същото важи и отделно за публичния сектор. В САЩ нетните правителствени инвестиции (след отчитане на амортизацията на съществуващия публичен капитал) са намалели с почти две трети през десетилетието до 2014 г., когато са паднали до 0,5 процента от БВП.
В еврозоната нетните публични инвестиции бяха отрицателни през същата година, благодарение на екстремните фискални ограничения в периферията на валутния съюз и хроничното недоинвестиране в Германия.
Някои ще бъдат изкушени от твърдения, че не трябва да се тревожим. Нормално е да инвестираме по-малко, когато ставаме по-богати – гласи един аргумент – защото добавянето към вече голям капитал става все по-безполезно. Според друг аргумент цената на капиталовите стоки е спаднала, така че същите пари ви купуват повече реални инвестиции. А според трети сегашната икономика се нуждае от нематериален, а не от физически капитал, и въпреки че това е по-трудно за измерване, страните изглежда се справят по-добре на този фронт.
