Снимка: Bloomberg L.P. |
Индия търси покриване за загубите, причинени от климатични бедствия, като страната ще изложи своята позиция по въпроса по време на срещата на върха за климата на ООН, известна като COP26, съобщава Bloomberg.
„Нашето искане е следното: трябва да има компенсация за направените разходи и тя трябва да се поеме от развитите нации“, изтъква Рамешвар Прасад Гупта, служител на индийското министерство на околната среда.
Лидери и дипломати от цял свят ще се съберат в Глазгоу, Шотландия, за годишната среща на върха за климата, за да се предотвратят влошаващите се последици от глобалното затопляне. Очаква се обезщетението за климатичните бедствия да бъде основен проблем в преговорите и темата е нещо, което Индия вече засегна по време на визитата на американския дипломат по климата Джон Кери, според Гупта. Богатите страни са отговорни за по-голямата част от парниковите газове, които загряват планетата.
Парижкото споразумение за климата от 2015 г. представлява пътна карта за справяне със „загубите и щетите“ от изменението на климата, но оставя въпросите за отговорността и обезщетенията без отговор. Дискусиите започнаха още през 2013 г. на предишна среща на върха във Варшава, но техническите подробности за това как да се извършват такива парични преводи все още не са изяснени.
Общата идея е, че въз основа на историческия принос към глобалните парникови газове, страните ще предоставят компенсация за щетите, които замърсяването с парникови газове един ден ще причини. Държавите, които страдат от климатични бедствия, могат след това да предявят претенции за обезщетения. Но не всички бедствия са причинени от изменението на климата и учените едва наскоро започнаха упорита работа, за да могат да изчислят как и с колко нагряването на атмосферата е довело до конкретно екстремно метеорологично явление.
Днес Индия е третият по големина замърсител с парникови газове в света на годишна база и е сред първите десет страни-замърсители в исторически план, което означава, че тя също ще трябва да осигури обезщетение за други държави. Поради тази причина е много вероятно Индия да дължи много повече пари, отколкото трябва да получи под формата на климатични компенсации от други държави.
Постигане на климатичен неутралитет
Индия е единствената страна сред 10-те най-големи икономики в света, която не си е поставила за цел да намали емисиите. Дори съседен Китай вече разполага с подобна стратегия с хоризонт до 2060 г., като изостава с десетилетие в това отношение от страни като САЩ, Великобритания и Европейския съюз (ЕС). По-рано тази година Индия обяви, че обмисля да постави краен срок за постигане на въглероден неутралитет, но правителството все още се бави с това.
Не всички държави трябва да обявяват цел за постигане на климатичен неутралитет преди срещата в Глазгоу, посочва министъра на околната среда в Индия Бупендер Ядав.
Развитите страни трябваше да предоставят всяка година по 100 милиарда долара на развиващите се страни за финансиране на борбата срещу климатичните промени, започвайки от 2020 г. Парите ще бъдат използвани за проекти, които намаляват емисиите и помагат на страните да се адаптират към новата действителност. Последната дискутирана стойност на пакета възлиза на около 90 милиарда долара и надеждите за пълен ангажимент намаляват с наближаването на конференцията в Глазгоу.
