Толкова ваши разкази ме впечатлиха. Например за гълъбите, които са показали с поведението си, че нещо не е наред. За продължителната забрана да се посещават други континенти.
За кризата с недостиг на вода в някои държави, която споменавате през и след 2025 г. За световните войни, които изглеждат напълно логични. Разбира се всички предпочитаме да не бъдем свидетели на подобни събития, и ако можехме бихме заминали не на друг континент, а на друга планета. Никой не ни е поканил, и нищо чудно ако технически стане възможно да го направим, да се окажем неприятно изненадани че не ни искат, но това е отделен въпрос. Едва ли ще заслужа прераждане на по-високо развита планета, затова ще се задоволя с вашите разкази.
Много ще се радвам ако някога, не непременно сега, ни разкажете повече за други планети и галактики. Питам веднъж от любопитство, втори път, защото искам да се откъснем за малко от проблемите на нашата чудна планета. Да, сигурна съм, че не ви е позволено да казвате всичко, но искам да вярвам, че има места някъде в безкрая на Вселената където няма природни бедствия, болести, войни. Бих предпочела да не се връщам на Земята през следващите два века. Харесала съм си 3000 г. Сигурно ще е толкова променена планетата ни, че няма да мога да я позная и няма да си спомням за 21 век. Колкото до настоящото си прераждане, благодарение на отговорите, които получих от вас имам яснота в каква посока да вървя. Важно е да имам перспектива в момент, когато упорито ни се внушава несигурност и неизвестност. Имам предвид дългосрочните прогнози, че този вирус едва ли не ще си остане с нас ако не завинаги, то поне за години напред, че най-лошото тепърва предстои и т.н. … разбира се не вярвам и не искам да вярвам в подобни сценарии. Вярвам на вас, че животът ще се върне в обичaйното си русло както преди пандемията!
Алена отговаря:
Без вяра трудно се живее, дали ще е в Бог, дали ще е в съществуването на извънземен живот или в липсата му, или в каквото и да било друго, важното е вярата да не пречи на разума да напредва по пътя на знанието, както обичайно се случва в земната наука и разбирането ни за живота около нас и извън нас. Когато вярата е спирачка на знанието, тогава господства фанатизма приемащ нещо за вярно, само защото някой, някога е изказал хипотеза, която науката удобно е приела за доказано знание. Примерите са безброй.
Произхода на човека – така и не е намерена липсващата връзка между маймуната и човека. Няма и да бъде намерена, защото такава не съществува. Възрастта на Земята, загадката на човешкия мозък, какво е Душата, а какво е Духът, формата на земното ядро, страници мога да изпиша с твърдения възприети като установени знания, въпреки че не са доказани, а някой от тях и никога няма да бъдат доказани. Каквото и да правим все се въртим около нашата неповторимост, нечута и невидяна никъде във Вселената.
От кого се крием в последните няколко хилядолетия, от извънземния разум, който е навсякъде около нас?
За околните планети сме безинтересни, твърде примитивни сме и като ниво на развитие и като морал. Крием се от себе си и дори знанието за Божият Син, дошъл на Земята да ни просветлява преди две хиляди години сме превърнали в религия само и само да се вмени на поколенията удобното някому неверие в Неговото съществуване, превърнало Знанието във Вяра, а Вярата лесно се отхвърля, защото съдържа в себе си Незнанието.
Осъзнаем ли, че сме част от Вселената и не сме нещо уникално и единствено, ако приемем, че именно заради тази наша принадлежност ще бъдем защитени и водени по пътя на духовната си и технологична еволюция, ако съумеем да заслужим помощта на развитите Хуманоиди на другите планети във Вселената, ще превърнем Вярата си в доказано Знание…но, както е далечно това време, така и не е толкова далечно, само 200 години.
ВОДА И ОГНЕНА СТИХИЯ
Колко пъти водната стихия, сякаш неочаквано унищожава поселения, земя и хора?
Много пъти в последните години и така ще бъде до 2025 година заради присъствието на Нептун в Риби. Това астрологично знание безброй пъти се е доказало и какво от това. Неверието удобно го отхвърля, не само на битово ниво, все си вярват хората, че всяко наводнение, всяка стихия, помела домът им и съсипала с години купувано имущество е последна… до следващата. И тогава започва вайкането защо все на тях се случва, с какво са толкова прегрешили. Плащат си за неверието, с това са сгрешили. Наводненията ще продължават неочаквано и навсякъде по планетата до началото на 2025 г.
На 31 март 2025 година Нептун преминава в Овен – огнената планета, която ни обещава и гарантира суша, пожари и безводие. На 24 октомври 2025 Нептун е ретрограден и се завръща за кратко в Риби – до 27 януари 2026 година, за да ни напомни какво е воден потоп посред пожарища, след което се връща в Овен, където остава до 23 май 2038 година, преминава за кратко в Телец – до 23.10.2039 и на тази дата се връща отново в Овен, където остава до 24 март 2039 година. Трудни години ще бъдат за човечеството, години на преселение и унищожение. Не мисли, че света ще се подготви за времето на тези изпитания, напротив, ще има доволни, че човешката популация ще намалее. От уроците, които учим ежедневно зависи дали ще се справим с тези планетарни заложби или ще се предадем до самоунищожение… все още от нас зависи.
ВЪЗХОД, ОБНОВЛЕНИЕ И ВСЕЛЕНСКО ОБЩЕНИЕ
Възходът и обновлението следват всяка криза и катаклизъм. Планетата продължава живота си и няма защо да чакаш 3000‑ата година, за да се преродиш отново на Земята. Стига да имаш разрешение за прераждане, и ако не си заслужила прераждане на по-високо развита планета, можеш да се „върнеш“ и през 23-и век или през 24-и, когато живота тук ще ти хареса. В тези векове вече ще сме част от общността на разумните същества във Вселената.
Все още нямам, а и не знам дали ще получа разрешение да разкажа за други планети и форми на живота, който ги населява. Ще ми се да вярвам, че и това ще се случи. Сега ще припомня какво написах в първата ми книга „Буквар на Душата или как да чуем Гласът на Вселената“, излязла през 1998 г. Споделените от мен правила дават отговор кога, при какви условия и след разрешение на Висшият вселенски планетарен съвет ще се докоснем реално, в човешкото си физическо тяло, а не само с мислите си, до другите планети и тяхното население.
Каква е основата на днешната земна философия, която поне в близко бъдеще няма да ни бъде от полза в търсенето на извънземен разум, въпреки че е постоянно около нас, в битието ни, в околоземното пространство, на околните планети и техните спътници? Написаното от мен в края на 20-и век, през 1996 г. и втори път в книгата през 1998 г., е с моята вяра за промяна, но уви, до този момент, вече две десетилетия от новия век всичко си върви по старому, заради все още необоримите предубеждения и нарцисизъм на Човека, обитаващ планетата Земя:
Земният разумен човек е продукт на еволюирал поради неизвестно какви причини животински вид, вследствие на което е единствен и неповторим. Безкрайно малка е възможността някъде в реалната за нас Вселена да съществуват подобни на земните условия за възникване на разумен живот, равностоен или по-развит от земния.
Ако все пак такъв разум съществува, той вероятно се е зародил едновременно със земния човек, поради което и ние, и те сме приблизително на еднакво ниво на развитие и не можем да осъществим връзка помежду си в реално време, изолирани от непреодолимите космически разстояния.
Опознаването на Космоса от нас винаги се описва посредством думите ЗАВЛАДЯВАМ, КОЛОНИЗИРАМ – понятия, издаващи единствено агресивни намерения. Този начин на мислене е причина, дори и когато знаем, че не сме единствени във Вселената, да не бъдем допуснати до никоя планета в нашата Слънчева система или извън нейните предели.
Тези три кита понесли на гърбът си основата, върху която е изградила своето разбиране за зараждането и еволюцията на живота на вкопчената в своята уникалност земна популация обитаваща сушата на Земята са подкрепени и от две характерни особености на мисленето на човека:
Средностатистическият земен човек е непредвидим, тъй като зародилата се в неговия мозък мисъл придобива различно значение в момента на нейното изричане, а заключителното действие често е коренно противоположно и на двете предходни.
Изключителната агресивност на земните хора. Ние сме преживели повече време воювайки помежду си, отколкото в мир и съзидание.
Коя от по-горе изброените ни характеристики ни прави достойни да бъдем приети в космическата общност? Нито една, доказано е и в първото и във второто десетилетие на 21-и век, срещата е все още мечта.
Следвайки логиката на казаното дотук, видно е, че пред човечеството се очертават два пътя на еволюция: единият ни дърпа към апокалипсиса на самоунищожението, достигайки високо технологично ниво в материалната си култура и изоставащо философско учение за вселенския живот. Така космическото ни присъствие ще се върти единствено в околоземна орбита и 1972 г. ще бъде последната, в която човек от Земята е получил разрешението да стъпи на друга планета, на Луната, нашият спътник… а лелеем Марс.
Вторият път води към необятните космически простори и приобщаването ни към единния Вселенски разум. Но за да тръгнем по него, е нужно всеки земен жител да е приел като жизнено верую новата ФИЛОСОФИЯ НА РАДОСТТА от срещата с Висшия космически разум, изразена в следното:
Основа за развитие на живота и разума във Вселената е хуманността на мислите и действията, а така също и взаимопомощта между разума, приел различни форми на живот.
Ние сме в началото на нашето развитие като разумни същества от Вселената. Знаем, че не сме уникални и единствени и като жадна земя ще попиваме знанията на космическия разум, спазвайки космическите закони.
С разума си приемаме, че нашето материално тяло е само една временна опаковка по пътя на неговото усъвършенстване и тя може да има различен вид в различните жизнени среди.
Нашите действия отразяват нашите мисли, между мисли, думи и дела няма противоречие.
Във Вселената, както във всяко организирано общество, има йерархия, която завършва с най-чистата всетворяща, съзидателна еманация на ВЪРХОВНИЯ РАЗУМ.
Осъзнавайки тази нова философия, основана не на страха, а на радостта от срещата с Висшия разум, много бързо ще се убедим, че това, което толкова години търсим безуспешно, е непрекъснато до нас и чака мига на духовното съзряване у земния човек, за да ни помогне и в науката, и в усъвършенстването на материалното ни тяло, притежаващо далеч по-голям потенциал от този, който използваме. Превръщайки в ежедневие хуманността на мислите и действията си, ще открием верните пътечки в изследването на близкия Космос. Тесни пътечки, които чрез знанието и помощта на по-развитите от нас другопланетни същества постепенно ще ни изведат до вселенските магистрали на свръхсветлинните скорости. Тогава за всички инопланетяни ще бъдем или Земляните или ХУМАНОИДИТЕ от Земята.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
