Около 10 млрд. лв. годишно за развитие и подобряване на благосъстоянието губят българите от хазарт

Разговаряме със Стефан Шоселов, управител на „Новотехпром“ ЕООД, председател на регионалната структура на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в Стара Загора

Г-н Шоселов, каква е оценката Ви за бизнес климата в страната и икономическия растеж?
– Ако се върнем към икономическия анализ на 2017 година, ще видим, че икономиката и в Европа, и в България се развива добре. При среден ръст в Европа около 2%, икономическият ръст у нас беше 3,5% (над средното ниво). Има и страни с по-бързи темпове на развитие като Полша, Естония, Литва, Унгария, дори Румъния, където ръстът на икономиката за миналата година беше над 5%. Все пак мястото на България по този показател е в челните места на Европа, а и експертите предупреждават, че прекалено голям ръст може да доведе или до прегряване, или да е просто поредният „балон“.
– На какво се дължи икономическият ръст у нас?
– Дължи се на няколко неща. Първото е ръстът на потребление от над 4%. Имаме и ръст в износа, като този за ЕС, например, се е увеличил с повече от 20%. Увеличени са също износът ни за Турция и този за Русия. Като се има предвид, че Европа е основният ни партньор, мисля, че вървим по най-правилния за нас път – точно този към ЕС може да гарантира на България стабилността, от която има нужда.
Най-голям принос за икономическия подем у нас имат българските работодатели и българските компании, защото средното увеличение на работните заплати за миналата година е 12%. Това веднага рефлектира върху потреблението и върху ред други икономически резултати. Тенденцията е ръстът да продължи в 2018 и в 2019 г.. За България предвижданията за тази година са да бъде малко по-висок, т.е. около 4,5%, а това означава и увеличение на БВП на страната.
Много важен фактор са, разбира се, влизащите в България средства по европрограми, при това сериозни средства. Всъщност разликите в нивото на ръста на икономиката в Западна Европа и този в Източна и Средна Европа, вероятно се дължат именно на това. Трябва да направим всичко възможно да използваме по най-добрия начин тези Европейски програми, за да получим шанса да подобрим материално-техническата си база и да започнем да се изравняваме с европейските показатели, които основно движат икономиката – производителност на труда и ръст на работната заплата, която е в пряка зависимост от производителността.
– Производителността, освен от материално-техническата база, зависи и от размера на пазарите...
– Хубавото е, че в една обединена Европа, размерът на пазарите зависи от качеството на продукта и себестойността му. Не би трябвало да се притесняваме, че България е малка държава, а да работим върху качеството на продукта, който предлагаме. Всъщност, в някои отрасли производителността на труда у нас в никакъв случай не е по-малка от тази в развитите страни. България става конкурентна на европейския и световните пазари във всички сфери, където бизнесът е постигнал съвременна материално-техническа база. В следващите години с многото и наистина добре структурирани европрограми, тази конкурентноспособност на България ще върви нагоре.

[ad id=“263680″]
Има други проблеми, по които трябва да се работи сериозно. Колкото по-голям е икономическият растеж, толкова по-голямо става разделението между различните териториални области у нас по стандарт на живот и благосъстояние. Между най-богатата и най-бедната област – София и Сливен, разликата е 4,5 пъти. Огромна е. И правителство, и всички политици би трябвало много сериозно да работят за преодоляването на този дисбаланс.
– Как стои въпросът с пазара на труда?
– През 2017г. заетостта у нас надмина дори показателя от предкризисния период. 69% е ръстът ни на заетост. И пак дисбалансът в различните региони е проблем. В София, Пловдив, Стара Загора ръстът на заетостта е над 70%. В регион Стара Загора НСИ дава 5,9% безработица – изключително ниска е.
От една страна това е много добре, но от друга обраният пазар на труда неизбежно създава проблеми за развитието на бизнеса, съответно на региона. Как може да бъде решен този проблем според Вас и как го решавате във Вашата фирма „Новотехпром“?
– Чрез „Клуб на работодателя“ и регионалната структура на КРИБ вече сме започнали да работим за едно ново ниво на образованието. Лоша тенденция е отпадането на много млади хора от училищата, лоша тенденция е ниското качество на образованието. Ние, работодателите, търсим квалифицирани хора, търсим подготвени за работа хора или поне такива, които имат базата да бъдат обучени да работят качествено с все по-сложната нова техника. Нужни са поне основни технически знания и умения.
Започваме с подобряването на учебно-техническата база както в Стара Загора, така постепенно и в цялата страна. Младите хора ще имат възможност да идват в предприятията ни, да виждат на практика как се работи днес, да се запознават лично с техниката и процесите. За нас е много важно да успеем да изградим поколения, които веднага след средното училище или университета, да могат да започнат работа, а не да се учим от „А“ и „Б“.

[ad id=“225664″]
Иначе в момента сме принудени да се справяме като увеличаваме заплатите на квалифицираните, на ценните работници и ги запазваме във фирмите си. Например в „Новотехпром“ миналата година два пъти увеличавахме заплатите – в началото и в края на годината с общо 20% . Затова и работодателите не приемат добре административни мерки като увеличаване на минималната работна заплата.
Европейската статистика ясно показва, че при всяко увеличаване на минималната работна заплата, се увеличава и безработицата – освобождават се веднага всички онези, които не са способни да я изработят. Много по-изгодно е да вдигнеш заплатите на добрите работници и размера на натоварването им, отколкото да плащаш на хора, които не се справят дори със заработката на минимална заплата. В същото време ръстът на минималната работна заплата веднага се отразява на цените на стоки и услуги.
И нека отбележа, че ако през последните години непрекъснато имахме дефлация, то през миналата година за първи път имаме инфлация от 1,3%, а това е добър сигнал за икономиката. Здравословната инфлация – до 3%, стимулира развитието на бизнеса.
– Какви са новостите в „Новотехпром“? Как осигурявате развитието?
– Ръстът в „Новотехпром“ за 2017 г. е над 12%. Благодарение на него ние в момента участваме в една от европейските програми – програма „Енергийна ефективност“. Предстои да закупим най-модерни машини и съоръжения в рамките на 500 000 евро. Така ще подобрим още повече както качеството, така и производителността в сектора, в който работим – изработване на покривни и стенни профили. В този бранш „Новотехпром“ вече завоюва и външни пазари – в Румъния, Сърбия, много добър пазарен дял и в Молдова. Със сигурност ще увеличим износа още. Що се отнася до износа ни на индустриална хладилна техника – в момента изнасяме за Нова Зенландия. Това е начина да се развиваме – като завоюваме нови пазари с високо качество на добра цена.
– Коя е последната тема, която разисквахте в КРИБ, Стара Загора?
Имахме заседание през тази седмица. Темите не са една и две, но обърнахме основно внимание на една от тях – хазарта. Билетчетата от лотарии, игралните зали и казина унищожават покупателната способност и благосъстоянието на огромна част от българите, и то предимно на хора с под средните и ниски доходи. Според статистиката те отделят между 20 и 40 % от дохода си месечно в очакване на чудо. Това е оборот от около 10 млрд. лв. годишно. В същото време в хазната у нас за година влизат едва 200 млн. лв.от целия хазартен бизнес. Около 10 млрд. лв. годишно е вътрешният резерв за развитие и подобряване на благосъстоянието само от тази сфера, Ако той се насочи в нормално потребление, съответно в оживяване на икономиката, можем да очакваме още повече и по-голям растеж. Никак не е малко. Смятаме да предложим на правителството и политиците обосновано становище, над което сериозно да помислят.