Снимка: Bloomberg LP |
Инфлационните шокове предизвикват болка в цял свят, но никъде положението не е толкова лошо, колкото в Латинска Америка, пише Bloomberg.
Ръстовете на цените надвишават целите на държавните ръководители във всички големи икономики от региона, като годишната инфлация този месец достига 6% в Чили, 6,2% в Мексико, 10,7% в Бразилия и цели 52% в Аржентина.
Големи банки на Wall Street прогнозират, че средният ръст на разходите за живот в Латинска Америка ще приключи годината на ниво от над 10%, най-високото в глобален план, и предвиждат, че натискът върху потребителските цени ще продължи и през по-голямата част от 2022 г.
Най-тежката инфлация в света се прибавя към проблемите, които Латинска Америка вече търпи като един от най-тежко пострадалите региони по време на пандемията. И макар че фискалната подкрепа беше безпрецедентна в много страни от континента, на повечето места тя съвсем не е толкова щедра като в САЩ, Германия или Япония.
Сега, когато регионът излиза от най-тежката си икономическа криза от два века насам, латиноамериканците очакват нисък растеж и бърза инфлация. Икономическата катастрофа вече се превърна в пречка пред усилията за намаляване на бедността и също така може да стимулира миграцията и изтичането на мозъци – служители, пострадали от загубата на покупателна способност, е по-вероятно да се насочат към САЩ в търсене на по-добри перспективи.
Централните банки в Латинска Америка готвят едни от най-агресивните повишения на лихвите в света в отговор на инфлацията, но до момента не са направили много, за да успокоят очакванията за продължаващ ръст на цените. Един от проблемите е, че двигателите на инфлацията – неща като глобалното затруднение на корабоплаването и по-високите цени на суровините, едва ли ще бъдат преборени с по-високи лихви. Но друг проблем, специфичен за региона, е самоизпълняващото се пророчество, че нещата ще се влошават още повече. Тези очаквания са подкрепени от бързия ръст на цените през последните десетилетия.
„Сътресенията при предлагането не могат да бъдат преборени с парична политика. Латинска Америка има по-дълга история с инфлацията от повечето страни и това оказва определено влияние върху очакванията. Хората си спомнят тези години“, коментира Андре Лоес, главен икономист за Латинска Америка в Morgan Stanley в Сао Пауло.
Годишната инфлация в региона ще досигне 10,6% тази година, сочат прогнози на Citigroup, а данните на Morgan Stanley за шестте най-големи икономики също показват ръст на цените от над 10%. Средната прогноза на икономисти, участвали в допитване на Bloomberg, показва, че инфлацията в Латинска Америка ще достигне средно 11,9% и 10,4% тази и следващата година, най-бързия темп на почакване на цените в света.
Последиците могат да бъдат видени навсякъде в региона. В Бразилия цените на пилешкото месо и на яйцата са нараснали с 29% през октомври спрямо година по-рано. В Мексико газът за битови нужди е поскъпнал с 8,2% спрямо предходния месец.
Песимизмът намира отражение и на пазарите. В Бразилия трейдърите вече очакват лихви от 12% през 2023 г., което би било най-високото ниво от 2017 г. насам. Двегодишната балансова норма на инфлацията (прогноза за ръста на цените въз основа на доходността по облигациите) достигна 5,08% в началото на ноември, което е доста над целта на централната банка за 3%, въпреки че се забави спрямо връхната си точка. Дългът, деноминиран в местни валути на шестте най-големи икономики в Латинска Америка, е изгубил 15% тази година, сочи индекс на Bloomberg.
Един от най-неприятните елементи от ситуацията е, че ръстовете на лихвите и на цените на износните суровини не подкрепят местните валути. Вместо това валутите на Чили, Колумбия и Аржентина отбелязват спад от най-малко 10% тази година, а мексиканското песо и бразилският реал поевтиняват по-леко.
Ускоряването на инфлацията засили натиска върху правителствата в Латинска Америка да ударят спирачка на разходите и да намалят бюджетния дефицит в момент, когато нетърпеливите жители на региона настояват за повече подкрепа.
Цените на потребителските стоки в Чили достигнаха 12-годишен връх отчасти заради растящото търсене на електроника и нови коли. В Колумбия правителството предложи данъчна реформа, която предизвика толкова остри критики, че финансовият министър беше принуден да подаде оставка. Бразилия обсъжда промени в тавана на разходите си, за да позволи нови парични преводи.
С наближаването на президентските избори в Бразилия и Колумбия догодина не би било изненадващо, ако правителствата изберат креативни начини за контрол на последиците от ръстовете на цените върху избирателите. Бразилия, например, обсъжда субсидии за бензина.
Независимо от фискалните перспективи едва ли някоя от основните икономики в Латинска Америка ще достигне целта си за инфлацията тази година. Бразилия и Мексико, които са най-големите икономики в региона, вероятно ще завършат 2021 г. с два пъти по-висока инфлация от целите си.
Бразилия повиши лихвите с 5,75 процентни пункта от март, второто по големина увеличение в света. Чили започна затягането на паричната политика едва през юли, но вече е повишила лихвата си с 225 базисни пункта. Колумбия е прибавила 75 базисни пункта към бенчмарковата си лихва, а Мексико – 100 базисни пункта.
Кризата с инфлацията в Латинска Америка е само още един фактор, който ще натежи върху растежа и намаляването на бедността през идните години, смятат икономисти от Goldman Sachs начело с Алберто Рамос.
С влошаването на социалните перспективи след пандемията „старите врагове, ниският ръст и високата инфлация се завръщат“, писаха те неотдавна.
