Исак Нютон
философ, физик, математик, астроном, алхимик, политик /1642 – 1727/
Произход: Уолсторп, Англия
Образование: кралското училище в Грантъм, Тринити колидж в Кеймбридж
Интереси: математика, оптика, астрономия, алхимия
Известен с: метод на флуксиите /основата на математическия анализ/, теория за светлината, теория за гравитацията, в книгата „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“ – „Математически начала на натурфилософията” разработва законите за движението, които стават основа за Класическата механика, Магистър на Монетния двор на Великобритания, въвежда Златния стандарт
Признание: Председател на Британското кралско научно дружество, член на Френската академия, за заслуги получава благородническа титла през 1705 г.
„Моля, джентълмени, да се затвори прозореца, че става течение” – това е единственото изказване на депутата Исак Нютон за два мандата в парламента. Не е малко – той по принцип е мълчалив, някои го смятат за аутист. А и колко мисли отвъд политиката има да мисли държавникът, ученият и алхимикът, сър Исак Нютон.
Не е шега. През втория мандат, той е Магистър на монетния двор, а 20 на сто от монетите в страната са фалшиви. В поход срещу фалшификаторите, Нютон обикаля лондонските кръчми, опознава престъпния свят и лично води разпити като кралски обвинител. Мнозина са наказани със смърт. През 1717 г. той въвежда златния стандарт и получава благородническа титла от кралица Ана.
През първия мандат като депутат пък Нютон има друга грижа – тъкмо е издал великия си труд – „Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica” или „Математически начала на натурфилософията”, която е пълна с грешки за поправяне. В книгата, която е сред най-известните в човешката наука, той развива основите на класическата механика – излага трите фундаментални закона за движението и закона за гравитацията.
Лесно е да се изброят постиженията му, трудно е да се постигнат. По-рано Нютон е разложил светлината, изобретил е нов телескоп, измислил е математическия анализ – само заради бас с Халей. Откритията стъписват, но и вдъхновяват публиката. Годината е 1687, Векът на Просвещението. В Европа властва разумът и дори когато сърцата говорят, те казват – слушай разума.
Но има и още един невероятен пласт живот в живота на Нютон – той е таен алхимик и окултист. Е, забраните, макар да го водят до параноя и депресии, не го спират. Нютон изследва херметични въпроси цял живот, особено след 1675 г., когато издава „Хипотеза за светлината” и доказва, че обикновената бяла светлина се състои от 7 цвята, че светлината е частица, и още магически, но всъщност научни, прозрения.
Сър Исак Нютон е велика и сложна личност, не може да се каже всичко за него, затова ще поиграем на често задавани въпроси и възможно най-кратки отговори.
Евреин ли е Нютон? Не, въпреки името Исак, въпреки знанията по иврит и дълбокото проучване на Библията. За сметка на това Нютон е какъв ли не – вегетарианец, досадник, методичен като булдог. В Кеймбридж например изнася лекции, без значение има или няма студенти в залата. Също така е параноик и егоцентричен мизантроп с много тежък характер.
Кои ранни събития определят характера и развитието му? Нютон се ражда през 1643 г., след смъртта на баща си и расте при пастрок-свещеник. Майка му казва, че е недоносен и като бебе се побира в халба за бира. Той е слаб, болнав и непълноценен в игрите.
Малкият не се проявява и като много умен, но е наблюдателен и сръчен. Веднъж побеждава момчетата на скачане, защото съзнателно се засилва по посока на вятъра. По-късно, в Кеймбридж, Нютон се събужда за истинското си аз – науката. Иронично е, че учи, а и преподава в колежа Тринити, Света Троица, докато основното му несъгласие с католическата църква е точно догмата за Светата Троица.
Откриването на гравитацията наистина ли е свързано с падането на ябълка? През 1665 г. в Англия има чума, колежът е разпуснат и Нютон се връща в Улсторп, където две години гледа как ябълки падат от дървото на познанието, една го удря и той открива закона за земното притегляне. Красива версия, но по-достоверно е, че идеята се ражда, докато Нютон гледа комета с новоизобретения си мощен телескоп.
В темата за гравитацията обаче има ред капани. Например грешката на Нютон, че гравитацията се проявява мигновено и на всякакво разстояние, която създава проблеми на поколения физици.
А какво прави Нютон като алхимик? Както всички – търси философския камък. От запазените записки обаче е ясно, че не златото, а безсмъртието е основната му цел.
Истина ли са твърденията за връзки на Нютон с тайни общества? Няма документ, който да го доказва. Твърдението, че е майстор на „Ордена на Сион”, е под сериозно съмнение, защото не се знае дали такъв орден изобщо съществува. Обсъжда се връзка с Розенкройцерите заради визиите му за светлината и ангелите.
Търсят се връзки и с масонството, което всъщност не е тайно общество. И мога да попитам многозначително – случайно ли Нютон въвежда златния стандарт за паунда точно през 1717 г., когато в една лондонска кръчма, с бира и радостни крясъци, се основава масонската Велика ложа на Англия. А от конспирацията, заложена в този въпрос, ако знаете какви романи стават.
Наистина ли Нютон предсказва края на света? Не, предсказва годината на Страшния съд, както е по Апокалипсиса на Йоан. Всъщност тогава няма да настъпи край на света, а ще придойде Христос в славата си, ще воюва на Армагедон, ще победи Антихриста и ще ни съди според делата. Това ще е през 2060, казва Нютон, така че има време да се спасим.
Християнин ли е Нютон? Да, дори на моменти се държи като фундаменталист – но това не му пречи да е еретик и алхимик. Не знам как ги съчетава, но е факт. В края на своите „Начала…..”, той пише: “Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне само в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество”.
В същото време той, макар да не е в открит конфликт с нея, избягва срещите с църквата. Намира начин дори да избегне ръкополагането, задължително за професор в колежа Тринити. А в края на дните си Нютон отказва светото причастие и мнозина са изненадани – явно е скрил добре еретичните си занимания и възгледи.
Но, въпреки всичко, заради величието на живота и делото си, сър Исак Нютон е погребан в Уестминстърското абатство. Нищо чудно нощем там и досега да се чува безсмъртният му глас да подвиква: „Моля, джентълмени, да се затвори прозореца, че става течение!”
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
