ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 38, 1991 г.
ИСТИНАТА ЗА ДОМА НА ЖУРНАЛИСТА
ИЛИ КОЛКО ДЪЛГО МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ИЗМАМАТА С ДОВЕРИЕТО НА КОЛЕГИТЕ
В четвъртък в Дома на журналиста се състоя едно дълго чакано от журналистическата колегия събрание. Проблемите на СБЖ и средствата за масово осведомяване, за които говори главният секретар на съюза Александър Ангелов, интересуваха всички, но това, което старозагорските журналисти чакаха от тази среща с ръководството на СБЖ, бе друго. Най-после да се повдигне завесата на мистериозното за повечето от нас „даване под наем“ на сградата на СБЖ в центъра на града. През есента на м.г., докато се мислеше как по-рационално да се използува тази сграда, изненадващо в нея се настани част от колектива на кооперация „Развитие“ – Стара Загора. Новият „собственик“ въведе свой ред за ползуване както на стаите, така и на кафенето към клуба. То от място за пресконференции, срещи, изложби, творчески портрети и ежедневни колегиални раздумки се превърне в градско кафене. Любителите на гръцка мастика, коняк и музика на балканските народи пропъдиха журналистите, които искаха тук да намират своята естествена среда. Но това явно допадаше на бизнеса на кооперацията и тя „елегантно“ реши въпроса в своя полза. Пък и договорът й със СБЖ, за който вече се говореше, й даваше такова право. А е нужно да се знае, че тази сграда е предоставена на СБЖ, който вложи средства за нейния ремонт, но журналистите от Стара Загора бяха нейни стопани. С наши усилия и доброволен труд тя бе довършена и обзаведена. Тук се водеха курсове за студенти и ученици по журналистика, организираха се събрания, срещи и други мероприятия. Домът се ползваше безвъзмездно и от много културни и обществени организации от града. Ръководството на старозагорските журналисти предлага неведнъж на СБЖ редица варианти за по-пълноценното използуване на сградата. Но как се е стигнало до взетото решение от Съюзния съвет на СБЖ? Ето становищата на хората, които са участвували в подготовката и са „имали думата“. Явор Кунчев, икономически директор на СБЖ: „Съюзният съвет реши да преразгледа статута на собствените си сгради и да търси възможности за печалба от тях. В София дойдоха г-дата Райно Добрев и Емил Николов, които ни увериха, че е взето мнението на журналистическата колегия, и предложиха този вариант. Сключихме договора с кооперация „Развитие“, който третира не само наема, но и съвместни инициативи.“ Емил Николов, председател на едно от журналистическите дружества: „Не зная защо Райно Добрев е ходил в София, но аз бях по друга работа и случайно се срещнахме в СБЖ. Ние говорихме по принцип да се даде домът под наем.“ Райно Добрев, главен редактор на в. „ВИК“: „Преди да отида в СБЖ, узнах, че колегията има намерение да даде сградата под наем. Смятам, че СБЖ не е загубил, като е сключил договор с кооперация „Развитие“.“ Последните думи са много важни, за да разберем действително кой какво и колко губи и печели. Договорът определя кооперация „Развитие“ да плаща годишен наем на СБЖ от 5 (пет) хиляди лева за цялата сграда от 7 стаи, пляс кафенето, а обзавеждането на дома е оценено като „малоценно и малотрайно“ и за него е платено 7 (седем) хиляди лева. След инфлацията сумата за наема е увеличена на 30 хиляди лева. На практика обаче този договор дава пълни права на кооперация „Развитие“ да се разпорежда, както тя намери за добре, със сградата и имуществото. Човек без да е специалист може да прецени, че цените, за които са се договорили страните, са направо смешни. В същия договор и дума не става процент от получената сума да се ползува от журналистическите дружества в града. А стана ясно, че от 31 март до сега кооперацията не привела нито лев. От страна на журналистите въпросите бяха много. Най-обобщено е мнението на Сава Савов, член на Съюзния съвет на СБЖ и председател на журналистическото дружество във в. „Стара Загора“: „В края на август м.г. се събрахме ръководствата на трите старозагорски дружества. Решихме да изясним с помощта на юристи и икономисти собствеността на сградата и едва тогава да я предоставим под наем. Имахме вече и няколко много изгодни предложения – например това на първа частна банка, на други фирми и организации. На това заседание упълномощихме Бонка Берова и Емил Николов само да проучат собствеността на сградата и кафенето към нея. Неприятно бях изненадан, когато случайно научих, че е сключен договор с кооперация „Развитие“. Като член на Съюзния съвет веднага поставих на едно от заседанията въпроса пред СБЖ. Според тогавашния председател Стефан Продев е трябвало да се изгради комисия, която да проучи възможностите и да съгласува с журналистическите дружества най-благоприятната за СБЖ оферта. Според мен действията на Райно Добрев и Емил Николов, които заблудиха Секретариата на СБЖ, са в разрез с всякаква журналистическа етика.“ Едва сега, когато застанахме „очи в очи“, се потвърдиха слуховете, че зад гърба на всички някой е действувал в свой интерес. Г-н Райно Добрев, който не членува в нито едно от трите журналистически дружества, но затова пък е главен редактор на ведомствения вестник на кооперация „Развитие“, е защитил не интересите на журналистическата колегия, а на своя работодател. И ясно, и съвсем в познат стил, но добре е, че един фарс е на път да приключи.
Логично дойде решението, което не одобри само г-н Добрев – да се анулира сключеният между СБЖ и кооперация „Развитие“ договор не само защото е неизгоден, а преди всичко защото е неморален. Нещо, в което колегията поставя много по-високо, отколкото парите.
Недялка ФИЛИПОВА
