„Истината е дете на времето, а не на властта“, казва Бертолт Брехт. „Който не познава истината, е просто глупак. А който я знае и я нарича лъжа, е престъпник!“
Днес идеите на родения в Аугсбург на 10 февруари 1898 г поет, писател, драматург и режисьор преживяват ренесанс, именно в Западната част на Германия.
Ежегодният Брехт фестивал в родния му град тази година имаше за мото „хората на Брехт“. Това са буквално всички хора, които населяват един град и това е голямото преоткрито наследство на Брехт – плуралистичният подход към реалността, реализмът като признание и свързване на най-разнообразни практики и подходи.
Само в пространството на спора изключените могат да протестират
„Съвместният живот в града означава сблъсък, различни интереси, означава търкания, означава конфликти! И само в пространството на спора изключените могат да протестират срещу несправедливостта. Ето защо казваме: Нека има остри ръбове! Нека има лаене и викане! Нека има груби повърхности, ярост, противоречия, несъгласия!“ – казва например една от говорителките на фестивала Хана Биндер.
„В продължение на десет дни изследвахме света на Брехт. И открихме бъдещето на диалектическия театър – в самоорганизираните културни пространства. Жадни сме за още“, казва артистичният директор на Брехтовия фестивал Джулиан Уорнър.
Противоречиво потилическо наследство
Брехт е човек в движение – попада в черната листа на забранените хора на изкуството на националсоциализма през 1933-а година. Бягството му от нацисткия режим продължава 15 години. През Швейцария, Дания, Швеция и Финландия стига до САЩ, преди да се възползва от възможността за ново начало в Източен Берлин през 1948 г. по покана на новата държава ГДР.
В новоприетата страна му е предложена перспективата за собствен театър – финансиран от държавата. Тук той изгражда „Берлинер ансамбъл“ заедно със съпругата си Хелене Вайгел.
Брехт се превръща в експортно рекламно лице на социалистическата ГДР, макар че неговата идея за реализъм и реалистичен театър няма нищо общо с доктрината за „социалистически реализъм“. Брехт не се подчинява на партийните предписания, но търси винаги компромис. До смъртта си през 1956 година остава убеден марксист.
Истинското преоткриване и критично осмисляне на цялостното му творчество започва през 80-те
Този политически контекст дълго време хвърля сянка върху възприемането на неговите идеи за театъра на запад. Във Виена например до 1963-а година има бойкот върху сценичното поставяне на неговите произведения. В Западна Германия той присъства преди всичко с творчеството си от 30те години. Истинското преоткриване и критично осмисляне на цялостното му творчество започва през 80-те години.
Днес Бертолд Брехт е един от немските писатели с най-обширно запазено литературно наследство. В архива на Брехт в Берлин се съхраняват над 500 хиляди документа, между тях над 200 хиляди ръкописа. „Най-великият драматург на ХХ век“, така го определя големият литературен критик Марсел Райх-Раницки. Макар социологически проучвания да показват, че произведенията му не са особено известни на широката публика, няма друг немски класик, който да продава над 300 хиляди книги годишно. Досега издателство Suhrkamp е продало над 16 милиона негови книги.
Името му не слиза от афишите на театрите. Сред най-известните му произведения са „Опера за три гроша“, „Майка Кураж и нейните деца“ и „Света Йоана от кланиците“.
Брехт революционизира театъра с идеята за реализма и това, че зрителят не трябва да се въвлича емоционално, а да бъде подтикнат да мисли. Драматургът не се доверява на психологизма и вместо това иска да насърчи публиката да мисли за това, което се показва.
Разбираемият реализъм
Една история ясно показва какво означава това и защо е толкова важно. В „Kuhle Wampe“ , филм, който Брехт прави в екип през 1932 година, млад безработен мъж се хвърля от прозореца. Създателите на филма умишлено се въздържат да накарат зрителя да съчувства на индивидуалната му съдба.
В един анекдот, записан малко след процеса срещу авторита на 9 април 1932 г., Брехт разказва за сблъсъка с цензор (Курт Хенцел, служител на Министерството на вътрешните работи на Третия Райх), който възразява срещу неемоционалното представяне. Заедно с режисьора Дудов, композитора Ханс Айслер и адвокатите на продуцентската компания Брехт е призован да се защити срещу обвинението, че е направил пропаганден филм.
Цензорът се оказва мъдър човек. Той казва: „Никой не ви отказва правото да изобразите самоубийство. Самоубийства се случват.
Можете да опишете и самоубийството на безработен човек. Те също се случват. […] Но аз възразявам срещу начина, по който сте изобразили самоубийството на вашия безработен човек. […] Филмът има тенденцията да представя самоубийството като типично, като нещо, което не е присъщо само на един или друг индивид, а като съдба на цяла класа!“
След като напуснали сградата, тримата изразили уважение към проницателността на цензора: „Той беше проникнал по-дълбоко в същността на нашите художествени намерения, отколкото нашите доброжелателни критици.“
За Брехт именно „нечовешкият“, „механичен“ аспект на постъпката на безработния, която Хенцел осъжда, е „реалистичен“ – защото се отнася до социална причинност, която индивидуализиращият, психологически емпатичен рисунък би му попречил да разпознае. Абстракцията и отчуждението, които на пръв поглед изглеждат в противоречие с реализма, тук се използват в смисъл на по-дълбоко познание на реалността.
„В никакъв случай реализмът не е осъден винаги да повтаря това, което всички вече знаят – реализмът трябва да бъде разбираем, но „не е разбираемо само това, което вече е разбрано“. Реалистът, заключава той в своите „Бележки върху реалистичното писане“, „схваща и борави с изкуството като с човешка практика, със свои специфични особености и своя собствена история, но практика, която е свързана с други практики.“
Брехт препоръчва на творците да експериментират с различни техники.
„Да, просто направете план! Просто бъдете голяма светлина! А след това направете втори план: и двата няма да се случат.“
Именно този експериментален подход в търсене на реалността е това, което „хората на Брехт“ днес откриват за себе си
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
