Един ден Фани Попова-Мутафова се качва на влака за германския град Ваймар, без да знае колко съдбовно ще се окаже това пътешествие. 80 години по-късно историята влиза в документалния филм на Милена Фучеджиева „Ваймар Експрес“. В него се разказва за въвличането на автори от различни страни в амбициите на нацистите за културна хегемония в Европа за превръщането им и в рупори на антисемитизма.
Премиерата на „Ваймар Експрес“ ще се състои в тазгодишния кино-литературен фестивал Cinelibri.
Филмът съдържа непоказвани в България архивни кадри от нацистка Германия от 1941 г. Фани Попова-Мутафова, която е авторка на историческата четирилогия „Асеновци“, е единствената българка и жена, която участва в учредяването на Европейския писателски съюз, създаден от министъра на пропагандата на нацистите – Йозеф Гьобелс.
„За мен филмът е мисия за изваждането на историята такава, каквато е, и преосмислянето – нека младите хора да знаят истината от всички страни – и доброто, и лошото“, каза пред Свободна Европа Фучеджиева, за която това е режисьорски дебют.
Думите имат огромно значение, те остават
„Ваймар Експрес“ е филм за отговорността на писателите, на хората на изкуството във времена на сериозни политически изпитания – на коя страна застават те? Защото думите имат огромно значение, те остават“, допълва Фучеджиева.
Коя е Фани Попова-Мутафова
Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 г. в семейството на ген. Добри Попов. Омъжва се за известния архитект, критик и писател Чавдар Мутафов. Като съвсем млада започва да пише книги и става член на литературния кръг „Стрелец“, а след това на Съюза на българските писатели и на елитния ПЕН клуб в България.
Най-голяма популярност ѝ носи четирилогията „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“, които са признати не само с литературната си стойност, но и с историческата си достоверност. До средата на 40-те години на 20 век Попова-Мутафова пише 33 книги и става най-издаваната българска писателка за времето си.
Тя обаче пише и публицистика, в която пропагандира нацистка идеология. Заради това с идването на комунистическия режим през 1944 г. тя е изправена пред Народния съд за „прогерманска дейност“. Осъдена е на 7 години затвор. Излежава 11 месеца. Помилвана е заради тежката ѝ астма. Отнети са ѝ обаче гражданските права. Книгите ѝ са забранени.
10 години след присъдата властите продължават да я следят. По-късно комунистите решават, че нейната литература може да служи за целите на националистичната им пропаганда. Тя е частично реабилитирана и книгите ѝ са издадени, но след като е принудена да ги редактира. Умира в бедност през 1977 г., а нейни приятели разказват, че е горила романите си, за да се топли.
Един детски спомен
В началото на 70-те Милена Фучеджиева е на 10 години. Баба ѝ я води на гости на своята приятелка Фани Попова-Мутафова. Дъщеря на писателя Дико Фучеждиев, малката Милена вече е запленена от „Дъщерята на Калояна“. Потресена е, когато вижда авторката болна и потънала в мизерия.
Оттогава Фучеджиева носи усещането, че талантливата писателка, от която пази снимка с автограф за баба ѝ, е наказана несправедливо жестоко от комунистите. Затова преди няколко години решава да напише сценарий за филм.
„Но докато работех, попаднах на една друга истина, която дойде от чуждестранни източници, и от която бях безкрайно изненадана“, разказва тя.
Фучеджиева стига до книгата на американския историк и преподавател в Швеция Бенджамин Мартин „Нацистко-фашисткият нов ред за европейската култура“. „От нея се разплете една история, която се оказа много по-голяма от нашата Фани“.
Историята
През октомври 1941 г. група европейски писатели получават покана от Гьобелс за пътуване, за да се запознаят с „успехите на Нацистка Германия“. Заминават 36-има мъже и една жена – Попова-Мутафова. Още двама български автори са поканени, но отказват – Елисавета Багряна и Елин Пелин.
Крайната точка на пътуването е най-големият литературен празник в Германия – Дните на Гьоте в родния му град Ваймар. Идеята на нацисткия министър на пропагандата е да създаде писателски съюз, който да противостои на модернизма в световната литературна столица Париж.
Нейният подпис стои на документа за учредяването на този писателски съюз
Фучеджиева открива в нацистки архиви кадри как 40-годишната Попова-Мутафова се разхожда из Ваймар с групата писатели. Цял фотоалбум проследява всяка стъпка от пътуването.
„Нейният подпис стои на документа за учредяването на този писателски съюз“, казва Фучеджиева.
Всички писатели от срещата във Ваймар получават задача от Гьобелс да създадат клонове на съюза в своите страни. Попова-Мутафова прави такъв в България и го кръщава „Иван Вазов“. Започва пронацистка и антисемитска пропаганда с изяви по радиото и особено със сборника есета „Новата българка“, в който пише за „юдео-масонската клика“.
„Тя застава и срещу колежката си Дора Габе, която, като еврейка, е изселена и са ѝ отнети гражданските права. Това за мен беше огромно разочарование от човека Фани Попова-Мутафова“, допълва Фучеджиева.
Филмът
Създаването на „Ваймар Експрес“ отнема 4 години проучване и дълга кореспонденция с Бенджамин Мартин и други чуждестранни изследователи на историята, които Фучеджиева успява да убеди да участват. Това са известният норвежки писател Туре Рем, наричан „кралски биограф“ и автор на книга за срещата между Хамсун и Хитлер, както и френската социоложка Жизел Сапиро.
Провокацията във филма е участието на един от най-свободните български артисти – Иво Димчев. Той прави своя интерпретация на най-популярната войнишка песен на нацистите – „Лили Марлен“.
Докато Фучеджиева е на пичинг (елемент в процеса на търсене на финансиране за проекти), селекционерката на BBC и хора от бранша я питат: „Как така за тази история няма филм?“. Сега режисьорката е безкрайно благодарна, че с подкрепата на Националния филмов център с продуцента Георги Николов и оператора Емил Топузов успяват да направят така, че филм да има. Той ще бъде прожектиран на 8 октомври в кино „Люмиер“ и е един от двата селектирани български филма в програмата на Cinelibri.
„Тази история е европейска, не е българска. Ние сме част от общата европейска история с присъствието на Фани Попова-Мутафова по един доста неприятен начин. Но, слава Богу, и в нейната художествена литература, и в тази на Хамсун, няма пропаганда“, казва Фучеджиева, която продължава да цени литературния талант на писателката.
„За мен е мисия и да се боря срещу антисемитизма, и мисля, че този филм прави и това“, казва още Милена Фучеджиева.
Като член на ПЕН клуб тя инициира подписка срещу издателство „Еделвайс“, което продължава да издава сборника на Попова-Мутафова с пронацистки есета. Той е без предговор, който да обяснява контекста, в който се публикува.
През 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война в оригинал, като са отстранени добавките и поправките.
В Норвегия – присъди, във Франция – разстрел
Във филма си Фучеджиева разказва и за най-известния писател, към когото се обръща Гьобелс – норвежецът Кнут Хамсун – носител на Нобелова награда през 1920 г. за романа „Глад“. Той не успява да отиде на писателското пътуване, но не защото не го подкрепя.
Хамсун е подарил нобеловия си медал на Гьобелс, до такава степен е бил влюбен в нацистката идеология
„Хамсун е подарил нобеловия си медал на Гьобелс, до такава степен е бил влюбен в нацистката идеология“, разказва Фучеджиева.
Две години по-късно, когато е на 88 години, писателят е съден за изменничество. Заради напредналата му възраст, а и заради факта, че е най-големият норвежки писател, не е пратен в затвора, а в клиника. Обявен е за психично болен. Хамсун умира в бедност и забрава. Останалите норвежки писатели от групата са изпратени в трудови лагери, а гражданските им права са отнети за 10 г.
Другият автор, за когото разказва „Ваймар Експрес“, е французинът Робер Бразийяк.
„Млад, интелигентен, написал първата история на киното заедно с Морис Бардеш, но върл антисемит, призовавал открито еврейските деца да бъдат изпращани на смърт, което за мен беше потресаващо“, казва Фучеджиева.
За разлика от Попова-Мутафова и Хамсун, Бразийяк е осъден на смърт и разстрелян. Дори френският президент Шарл дьо Гол, който е бил щедър в помилванията, отказва това за Бразийяк.
