Да влезеш в образа на реална, при това съвременна личност, която се е превърнала в символ, е голяма отговорност. Точно с такава отговорност и внимание Невена Калудова се готви в продължение на година, за да влезе в ролята на руската журналистка Анна Политковская.
Разследващата репортерка на „Новая газета“ е застреляна в асансьора на жилищния си блок в центъра на Москва на 7 октомври 2006 г. Тя разкрива бруталността на руската армия по време на войната в Чечения. Освен това тя последователно документира как президентът Владимир Путин ограничава демокрацията в Русия.
„Тя е герой на нашето време, а ние имаме нужда от нашите герои. Където има чудовища, има и герои и техните истории трябва да бъдат разказвани“, казва Невена Калудова пред Свободна Европа.
Наскоро се състоя премиерата на „Анна – непоправимата“ – независимо представление по текст на италианския драматург и журналист Стефано Масини. Спектакълът се играе с голям успех в Западна Европа, а България е първата страна от източния блок, в която се поставя.
Представлението „Анна – непоправимата“ може да бъде гледано на 15 май и 5 юни в центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София.
Невена и Анна
Когато продуцентката Кремена Димитрова предлага на Калудова ролята на Политковская, тя не се колебае.
„Защото е предизвикателство и пътешествие и защото ми върна дълбокия смисъл на професията ми – да се предават съществени послания“.
Към образа на Политковская тя подхожда много отговорно – както винаги, когато се превъплъщава в реални исторически личности. Тя чете и проучва задълбочено. Но с личността на Политковская Невена Калудова осъзнава, че има нещо много по-важно за предаване, отколкото приликата с личността и чертите от характера ѝ.
„Големият въпрос, който ме занимаваше, беше какво се случва в съзнанието на човек, който се изправя срещу една огромна непробиваема система“, казва тя.
Пътувайки през съзнанието на човека Анна, Невена първоначално има съпротива и бунт спрямо нея.
„Казвах си: това е абсолютна лудост – да поемеш по тоя път и тая битка, която се превръща във война“.
Там някъде обаче постепенно открива общото между двете – тази тревожност, тази чувствителност към околния свят и че „не можеш да стоиш равнодушен пред такова нещо като несправедливата война“.
„За всеки от нас е важно да държим своите съпротивителни сили. Светът е в критично състояние и тези човешки вътрешни съпротивителни сили са въпрос на това да оцелеем. А Анна Политковская ги е имала до безумие, до последен дъх“, казва Калудова.
Тя е благодарна за срещата си с Политковская, защото за нея театърът не е роля, а среща.
„Тези неща ме изпълват, благодарна съм за срещите и мечтая за още такива“, казва Невена Калудова.
Невена и срещите
След като изиграе Анна Политковская, отива да изиграе Коко Шанел в „Пролетно тайнство“ на режисьора Георги Кадурин в театър „199“. А после – Антония в „Няма да платим, няма да платим“ на Теди Москов в театър „София“.
„Обичам да се хвърлям в крайни жанрове, за да изследвам сама себе си и своите граници и възможности“, казва Калудова.
Една от незабравимите ѝ срещи в началото на кариерата ѝ като актриса е с великата Татяна Лолова. Тя играе нейната дойка, а Калудова – Жулиета под режисурата на Пламен Марков.
„Това да се случи на една 21-годишна актриса в началото на пътя ѝ е голяма привилегия и щастие“, казва Калудова за срещата ѝ с Лолова.
Друга такава театрална среща направо определя бъдещето ѝ. Със съпруга ѝ, актьорът Пьотр Кшемински, ги запознава един проект, който Невена Калудова продуцира навремето – пиесата „Норвегия днес“ на Игор Бауерзима.
Било е трудно, проектът е независим, получава се страхотно представление, но се играе малко и без особен успех.
„Тогава аз го преживях тежко, не си давах сметка, че явно смисълът на този проект не е бил театърът, а това сега с Пьотр да сме семейство и да имаме две прекрасни деца“, казва Калудова.
И добавя: „Човек, когато си мисли, че се проваля в нещо, трябва да знае, че може би има някакъв по-висш замисъл в това.“
Войник на театъра
Невена се определя като „войник на театъра“. „Влезе ли ти в душицата, трудно можеш да се излекуваш от театъра“, казва тя и добавя, че е родена в театъра. Когато пита баща си – режисьорът Андрей Калудов, кое е първото представление, на което са я завели, той не помни разбира се, казва, че майка ѝ буквално я е откърмила в театъра, докато той репетира.
„Откакто се помня, съм в театъра. И това ме е определило“, казва тя.
Макар и родителите ѝ да имат други планове за нея, Невена е приета с първото кандидатстване на НАТФИЗ. Попада в класа на проф. Надежда Сейкова, която ѝ предава не само театър, а и морал и ценности, които съпътстват Калудова из целия ѝ път.
„Нашите учители стават част от личността ни и аз много се гордея, че точно тя е мой учител“.
Винаги след премиера Калудова посещава вече 93-годишната проф. Сейкова и ѝ разказва. „Тя е моя театрална майка, тя е в основата на моето можене и познаване за театъра“.
