Над 70 хил. тона бетон, 3000 тона стомана и 40 хиляди тона стъкло са вложени в изграждането на най-големия идеологически монумент на комунизма на Балканите – паметника „Бузлуджа“. Издигнат е в географския център на България – връх Хаджи Димитър в Стара планина. Изоставен е през 1990 г.
Оттогава Домът на Българската комунистическа партия, който масово хората оприличават на летяща чиния, се руши. Голяма част от покрива липсва. Дъжд и сняг увреждат конструкцията и мозайките, но сивият бетон на комунистическото НЛО привлича хиляди любители на екстремния „тъмен“ туризъм.
Скалистият връх, висок 1441 метра, е достъпен по асфалтов път, но заради климатичните особености на местността през по-голямата част от годината е студен, ветровит и неприветлив. Мъглата допълнително създава усещане за нещо загадъчно и страшно. На всички указателни табели в района пише, че обектът е опасен и затворен за посетители. Това обаче не отказват търсачите на силни усещания, които правят опит да се промъкнат в нея.
А когато се озоват вътре… спокойно могат да видят небето. Ламарините от покрива отдавна липсват, а малкото останали са корозирали и едва се крепят. При ветровито време издават зловещи звуци и правят преживяването още по-страховито и напомнящо филм на ужасите. Огромната зала с диаметър 60 метра отдавна е унищожена. Порутени са стълбите и коридорите. Прозорците са счупени. Мозайките са изровени, стените – надраскани с графити.
Масово хората оприличават паметника на летяща чиния. Според архитектурния замисъл обаче той е жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.
„Идеята за построяването на Дом-паметник на БКП започва да се обсъжда сред ръководството на партията в средата на 50-те години на XX век. През 1959 г. е създаден Национален парк „Бузлуджа“, който е трябвало да съхрани красивата природа и спомените за подвига на Хаджи Димитър, Учредителния конгрес на БСДП и за едно сражение на Габровско-севлиевския партизански отряд от зимата на 1943 г.“, разказва директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.
За откриването на паметника на Бузлуджа пристигат хиляди активни борци, членове на партията, ударници на социалистическия труд и чуждестранни гости от другите комунистически държави. Монументът става популярна дестинация, но достъпът до него не е лесен. Задължително е посетителите да получат разрешение от дирекцията в Казанлък. Милиционер проверява пропуска още в подножието на монумента и, ако всичко е наред, охрана съпровожда хората до входа.
„Минаваше се по стълбите, където имаше невероятни бронзови пластики. След влизане в сградата посетителите трябваше да оставят връхните си дрехи, чантите и фотоапаратите на гардероб. Много трудно можеха да се правят снимки от случайни хора. А ако речеш да минеш отстрани на паметника, веднага идва милиционер и ти казва: „Я, по-добре се прибирай!“, спомня си директорът на Музея на фотографията в Казанлък Стефан Папукчиев.
„Мозайките са единственото нещо, което е останало от украсата на паметника“, казва гл. ас. д-р Никифор Харалампиев от катедра „Реставрация“ на Националната художествена академия.
През последните 30 години Бузлуджа е сцена на социален диалог. В началото е обект на вандализъм от антикомунисти, след това идват любопитните да разгледат разрушеното, а в последно време се появяват и носталгично настроените. Сред тях е и неизвестен 3D-художник, който възстановява образа на Тодор Живков в мозайката.
Най-голямата европейска неправителствена организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“ включи социалистическия монумент в списъка на седемте най-известни и застрашени обекти. От години Домът паметник на БКП е и в топ-класацията на най-красивите изоставени места в света.
Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева по Bulgaria ON AIR
