Българските депутати и министри ще могат да имат и друго гражданство. Висшият съдебен съвет ще се раздели на две. Не всеки човек по избор на президента ще може да е служебен премиер. А Народното събрание (НС) няма да се разпуска, когато не избере правителство.
Тези и други промени вече ще са част от основния закон на България – Конституцията. Проектът с изменения, предложен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС, беше окончателно приет в сряда с подкрепата на трите формации и с несъгласието на „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН).
Конституцията е основният закон в страната. Тя стои над всички останали закони, които парламентът приема.
Сегашното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ дойде на власт през юни с обещание за конституционни промени с фокус върху съдебната система, ограничаване на правомощията на главния прокурор и на политическото влияние на президента.
Трите формации започнаха да подготвят общ проект за изменение на основния закон и за броени дни го внесоха в парламента през юли.
В месеците след това идеите за промени срещнаха критики от различни страни – най-вече от президента, прокуратурата и съдебния съвет. ГЕРБ и ДПС пък оттеглиха подкрепата си за част от предложенията на ПП-ДБ.
Въпреки спънките проектът беше приет от НС максимално бързо. В началото на декември той беше одобрен на първо четене, а във вторник и сряда тази седмица бързо мина и през останалите две гласувания. За да се промени Конституцията, са нужни три отделни четения с подкрепа от поне 160 гласа. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имат общо 168.
Правосъдният министър Атанас Славов нарече конституционните промени „историческо решение“. Ето какви точно са те.
Висшият съдебен съвет се разделя на две
Висшият съдебен съвет (ВСС) е върховният административен орган на съдебната власт. От него зависи съставът на съда, прокуратурата и следствието.
Настоящият ВСС е колективен орган с 2 колегии – съдийска и прокурорска, но сега ще се раздели на два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
Важна промяна е и начинът, по който техните членове ще се избират. Към момента във ВСС има баланс между членовете, които излъчва професионалната общност, и тези, които се избират от парламента.
Това ще се промени. При съдиите повече членове (8) ще се избират от самите съдии и по-малко (5) – от Народното събрание. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право.
При прокурорите ще е обратното. Повечето членове на прокурорския съвет (6) ще са по избор на парламента. Само трима ще се излъчват от прокурорите и следователите. Главният прокурор ще е член по право.
Мотивът за тази разлика е, че когато повече членове се избират от парламента, в прокурорския съвет няма да може да се формира мнозинство под контрола на главния прокурор.
Промяната обаче е оспорвана. От БСП я определиха като опит за „политическо овладяване на прокуратурата“, а Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с „въздържал се“ при третото четене именно заради несъгласието си повече членове на прокурорския съвет да са политически избрани.
Кой може да е служебен премиер
Когато парламентът не успее да излъчи правителство, тази задача се прехвърля на президента. Той назначава служебен кабинет с премиер и министри по своя преценка.
Досега нямаше ограничение кои могат да бъдат хората в такъв кабинет, но вече служебен премиер ще може да стане само човек на един от следните постове:
- Председател на НС
- Управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ)
- Председател или зам.-председател на Сметната палата
- Омбудсманът или негов заместник
Тази промяна се направи, за да се намали политическото влияние на президента.
Между 2021 г. и 2023 г. на власт в България бяха 4 служебни правителства на президента Румен Радев.
Промените в Конституцията дават право на НС да ограничава и правомощията на служебните кабинети.
Парламентът няма да се разпуска, ако не избере правителство
Когато парламентът не излъчи правителство, президентът го разпуска и за няколко месеца държавата остава без Народно събрание, което да приема закони. Така беше досега.
С промените в Конституцията парламентът ще се разпуска само с полагането на клетва от новоизбраните народни представители след избори.
Депутати и министри с втори паспорт
Досега за народни представители и министри можеха да бъдат избирани само български граждани, които нямат паспорт и на друга държава. Приета промяна в Конституция дава право и на българите с друго гражданство да влизат в парламента. Условието е да са живели в България поне 18 месеца, преди да бъдат избрани.
Тази промяна беше една от най-оспорваните. От ПП-ДБ я защитиха с аргумента, че така българи, които отдавна живеят в чужбина, ще могат да участват по-активно в политическия живот в страната.
От опозицията видяха възможност в парламента да влизат хора, които да служат на интереси, различни от тези на „българския народ“.
Министрите също ще могат да имат двойно гражданство. За тях няма изискване да са живели в България.
По-кратък мандат на главния прокурор
Част от промените в Конституцията са насочени към ограничаване на правомощията на главния прокурор. Досега той имаше 7-годишен мандат, който се намалява на 5 години. Ръководителят на обвинението вече няма да осъществява „надзор за законност“ върху работата на всички прокурори.
България от години е критикувана от европейски институции заради това, че фигурата на главния прокурор е на практика „безконтролна“, а обвинението е подчинено на своя ръководител.
През май беше приет дългоочакван механизъм за разследване на главния прокурор, който вече ще бъде записан и в Конституцията.
Регулатори ще се избират от парламента с две трети мнозинство
Председатели и членове на независими институции, които се избират от Народното събрание изцяло или частично – като ВСС, антикорупционната комисия и други, вече ще трябва да получат поне 160 от 240 гласа, за да заемат пост.
Това важи и за т. нар. регулаторни органи – като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Сметната палата.
Христо Иванов от ПП-ДБ каза, че това е начин управляващото мнозинство да се самоограничи, но опозицията видя опасност регулаторите да станат по-зависими.
Какво не се прие
В първоначалния проект за промени в Конституцията се предвиждаше да отпадне правото на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Тази точка предизвика сериозни критики и затова отпадна.
Не се прие и предложението за промяна на националния празник на България. От ПП-ДБ предлагаха той да бъде сменен от 3 март на 24 май. Идеята отпадна след критики, като самите вносители се отказаха да я защитават.
Настоящата Конституция е приета през 1991 г. след края на тоталитарния режим. Това е шестата ѝ поправка, като за реформа в частта за съдебната власт и в частност прокуратурата се заговори още през 2014 г. Тогава министър на правосъдието беше Христо Иванов. Той подаде оставка през 2015 г., след като ГЕРБ се отметна, а ДПС не подкрепи съдебната реформа, предложена от него.
