Италиански журналисти разкриха схема за милиони, която се оказва печаливша за олигарсите в България, но не и за населението. В интревй пред БТВ италианецът разкрива мръсните игри и какво се случва с отровните боклуци!
* публикуваме без редакторска намеса
Г-н Джуци, прецедент ли е случаят с боклука за България?
– През последните 3 години има други подобни случаи и разследвания на Карабинерите за търговия с отпадъци – и в Италия, и в чужбина. Става въпрос за големи количества боклук, за чието отстраняване – особено на пластмасовите – биха били нужни много пари.
Преди време унищожаването на отпадъците често се извършваше в Китай, където местните заводи ги получаваха и изгаряха много по-евтино от нашите фирми. През 2017 г. обаче китайското правителство наложи забрана да се внасят нерафинирани чужди отпадъци, защото пластмасите често съдържат и метали, платове, заразени или отровни съставки и други. Така за бизнеса преработката в Китай се оказа скъпа и италианските компании натрупаха отпадъци, за които търсеха място за преработване. Те бяха разпределени по мащабни вериги на криминални организации, които работят нелегално.
След забраната в Китай боклукът най-често се изпраща към Африка и Източна Европа. Заедно с легалния бизнес с отпадъци работят и много фирми, които предлагат същите услуги за смешни пари. Евтините услуги обаче, естествено – са нерегламентирани и затова отпадъците се изпращат в чужбина, губят им се следите и така трудно могат да бъдат открити от властите в Италия.
Възможно ли е влакът за България да е част от по-голяма българо-италианска схема? Какво място заема случаят от сряда в по-голямата картина?
– Тук става въпрос със сигурност за много добре организирана криминална мрежа. В тези случаи наблюдаваме присъствието на едни и същи „герои”, които имат връзки с мафиотските организации и в миналото, и със силните на деня. Особено след китайската забрана пазарът в Източна Европа става все по-привлекателен и печеливш.
Компаниите в този бизнес непременно са безупречни във всяко отношение – имат връзки в чужбина, верен персонал във всички сектори – от главните управители до шофьорите, счетоводителите, които фалшифицират цялата документация, администратори и брокери – никога не става въпрос за изолиран случай с един камион, влак или каквото и да е превозно средство. Става въпрос за една много добре изградена международна мрежа, която свързва цяла Европа и всеки път отваря нови канали и подготвя пратки за нови дестинации. Така те по-трудно могат да бъдат свързани от разследващите.
До сега сме имали подобни случаи с кораби – за пръв път работя по трафик на боклук с влакова композиция. И друг път съм разследвал в дълбочина действията на мафията и в този казус виждам как е замесена Ндрангетата – калабрийската мафиотска организация, която от край време е свързана с операции в този район и която се е превърнала в международна след китайската забрана.
Превръща ли се Източна Европа в сметището на Западна? Какво е мястото на България в тази схема?
– Всъщност България за пръв път се появява толкова явно в подобни разследвания. Например – имали сме много повече разследвания и случаи, свързани с Румъния. Не е казано, че отпадъците са щели да останат в България – но можем да предположим, че страната ви най-вероятно е била финалната дестинация.
Има два „пътя на боклука” от Италия. Първият е лесен и напълно незаконен. Отпадъците се изоставят в напълно изолирани и необитаеми терени край малки села и се разпръскват на огромни площи или се погребват под земята. Така изглежда, че те са просто отпадъци от местните жители или е незаконно сметище. По този начин не може и да възникнат подозрения, че боклуците са опасни, токсични или промишлени.
При другия случай, който често се свързва с Румъния отпадъците се изпращат по легален път и се описват като узаконен вид отпадъци, които могат да бъдат преработени легално – например чрез изгаряне. Когато тези отпадъци обаче са дълбоко токсични, сурови и вредни тяхното преработване е изключително скъпо. Ако пътуват с фалшиви документи, те биват изгаряни – въпреки че е против всички норми. Така и в двата случая отстраняването на боклука е изключително евтино, въпреки че се нарушава цялото екологично европейско законодателство.
Каква е информацията на Карабинерите? Какво може да последва за изпращачите или за получателите в България?
– Все още не знаем откъде и за къде са пътували отпадъците. Разследването е започнало миналата седмица. Карабинерите са идентифицирали италианската фирма, която е била ангажирана за превоза. Не мога да кажа все още името й, защото действията на властите продължават, но отговорните лица на въпросната фирма не са вписани официално като такива в регистрите. Отпадъците също са на въпросната компания. Работи се по въпроса кой точно ги е очаквал в България, защото е доста вероятно описаните имена да не е истинската крайна цел. Процесът по разследването в Италия е дълъг и може да продължи поне още 6 месеца, за да се стигне до заключение и да се знае кой точно участва в схемата.
Хубаво е и да отбележа, че в някои подобни случаи на трафик на отпадъци участват и бизнесмени с техния легален бизнес, а не само престъпници. На тях им е по-изгодно да печелят от нелегалното преработване на отпадъци, вместо да спазват всички правила. Зад цялата незаконна организация стоят и легални фирми от сферата. Не е неоправдано да твърдим, че за преработването на отпадъци има синхрон между регистрирани местни италиански фирми и криминални субекти, които се фокусират върху трафика в чужбина. Източник: бТВ
………………………………………………………………………………..
Разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез фирмата Ecoexport S.r.L. боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. Гозза отдавна доставя боклук за изгаряне в България и Румъния, където обаче е спрян. В България проблеми няма и институциите си затварят очите.
През юли 2010 Гозза е задържан заедно с други 16 заподозрени в рамките на операция водена от прокурори в Неапол и Анкона, след което е поставен под домашен арест. Групата е обвинена във фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук предназначен за Германия. Според прокурорите обвинените са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига поради изтекла давност.
Тези факти се припомнят в разследване на IRPI и Rise Romania, координирано от OCCRP. В него разследващите журналисти установяват, че Гозза стои и зад скандал с изгаряне на италиански отпадъци в Румъния в циментови фабрики на Holcim. През 2013 година кораб, превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода “Деко” в Абруцо, е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.
Eco Valsabbia и Ecoexport са регистрирани на един и същ адрес, имат едни и същи телефони и имейли, а Серджо Гозза е управител и на двете фирми.
След като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми. Разследването ни откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г. отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в Бели Извор.
“Много бизнесмени, които се занимават с боклук, са свързани с хора от криминални групи като Камората” – обяснява за IRPI Адриано Д’Елиа от тосканската Guardia di Finanza. Конкретно за Серджо Гозза доказателства за връзка с италианската мафия обаче няма, разясни за Биволъ италианската разследваща журналистка Сесилиа Анеси, която е съавтор на разследващия материал за италианския боклук, публикуван в няколко италиански медии. Криминалното дело срещу Гозза и съучастниците му е прекратено по давност от съда в Анкона през ноември 2018 г. и той се измъква от отговорност.
В редакцията ни се пази товарителница, от която е видно, че тази година Ecoexport S.r.L. на Гозза е доставяла боклук за изгаряне в ТЕЦ-ове свързвани с Ковачки. RDF-боклуците и битовите отпадъци минават през Пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев.
Търговски представител на Eco Valsabbia е българката Юлияна Стоянова, а конкретно за твърдите битови отпадъци в Източна Европа от страна на Eco Valsabbia и Ecoexport отговаря румънката Кристина Танасе, сочат профилите на двете дами в социалната мрежа LinkedIn.
Биволъ се свърза по телефона с Юлияна Стоянова и зададе въпроса какви количества боклук са договорени от италианските фирми като доставчици на фирми на Ковачки. Г-жа Стоянова отказа коментар, позовавайки се на забрана от директора на фирмата да дава информация за медиите. “Всичко е по легален начин и от министерството могат спокойно да дадат информация” – уточни тя. От пресцентъра на МОСВ обаче също отказаха отговор на журналистическите ни въпроси и се наложи да ги формулираме по реда на ЗДОИ. Източник: Биволь
